Законът за климата - слаб и необсъждан

България попада в географски регион, който е от най-уязвимите по отношение на климатичните изменения, а освен това е член на ЕС, който има сериозни амбиции в тази посока, затова законопроектът за климатичните промени, който се обсъжда в момента, трябва да бъде доработен. За това настояват от Коалиция за климата – България, в която участва и международната природозащитна организация WWF.
Като основна слабост са посочени следните липсващи компоненти в Закон за климата според организацията:
-Определяне на по-високи и правно обвързващи цели за намаляване на емисиите на страната до 2050 г. във всички сектори;
-Ясно разпределение на правомощия и поемане на ангажименти, включително и на финансови, от отговорните органи, за да се подпомогне постигането на тези цели;
- Промени в и укрепване на институционалната и нормативна рамка за постигане на тези цели;
-Създаване на условия за увеличаване на способността на България за адаптиране към въздействията от изменението на климата и реализиране на ползи за икономиката, гражданите и околната среда;
-Създаване на механизми за систематизирана, публична и регулярна отчетност относно постигането на тези цели от отговорните институции на национално, регионални и местно ниво;
-Създаване на обществено-консултативен съвет на най-високо равнище по проблеми, свързани с изменението на климата и с адаптацията на страната във всички сфери на въздействие, с участие на експерти от научните среди и гражданските организации;
-Създаване на „въглеродна банка/фонд” за финансиране и подкрепа на националните дейности и цели в тази посока.
-Текущ анализ на разходите и ползите от предприетите мерки и дейности на всички нива.
Още през февруари 2011 г. екоминистърът Нона Караджова изпрати покана до всички заинтересовани страни за сформиране на междуведомствена работна група за изготвяне на законопроекта. Не се съобщава обаче за проведени срещи, а законопроектът е готов и има 9 работни дни за становища по него.