Залагайте, още две държави пред бездната

Спекулантите ли са причината за непостоянството на пазарите или причината е просто в бързата смяна на „пик” и „спад”?
Всеки разумен наблюдател на реалния пазар би отговорил - разбира се, че спекулантите са причина, погледнете само суровия петрол през 2008 г. Все пак е забележително колко много икономисти твърдят, че това не е вярно или че спекулантите нямат пряка връзка със събитията на пазарите, отбелязва в своя публикация The Wall Street Journal.
След което отново „нормалното” понижение се трансформира в деструктивна паника от извършващите т.нар. къси продажби. И не е ли неморално да се правят подобни продажби - на акции на британска банка преди срива на RBS и HBOS, например, или на държавни облигации на Гърция, сега - в условия на паника или под заплаха от избухване на социални безредици?
Сложно е, но всеки професионалист би казал, че т.нар. „къса продажба” е познат, и отдавна утвърден инвестиционен инструмент. Повечето специалисти ще се аргументират, че всяко изригване на отрицателни нагласи на пазара, под каквато и да е форма, може да има и положителна страна, ако провокира слаб мениджмънт или лошо държавно управление да се променят към добро.
Темата за спекулациите на пазара придоби актуалност през последната седмица след като финансовите министри обсъдиха приемане на директива за ограничаване на хедж фондовете и след като Германия неочаквано забрани т.нар. „голи къси продажби” на акции на финансови институции и държавни облигации от еврозоната.
Съобщението, което европейските лидери биха искали да възприемем е: спекулантите са тези, които трябва да бъдат обвинявани за финансовата криза от 2008 г. и кризата с еврото от 2010 г. И в двата случая посланието е, че на пръв поглед контролируеми проблеми са се превърнали в катастрофални сривове от безкомпромисни и неморални брокери. Тези, които правят милиарди, като се обзалагат, че ключов пазар ще се срине, след което удвояват парите си, като залагат, че акциите на въвлечените банки също ще рухнат. Сега те обменят залози, че Португалия и Испания ще последват Гърция по пътя към бездната.
Тези сривове могат да бъдат преодолени само от мащабни спасителни акции. В този смисъл втората половина от посланието към европейските данъкоплатци е: „Не обвинявайте вашите мъдри управляващи за това, че се борят да отдалечат пазарните акули от залива.” Г-жа Меркел е най- активният адвокат по този случай, претърпяла загуба на изборите в Северен Рейн - Вестфалия, непосредствено след като беше съобщено, че ще бъдат отделени €750 млрд. за спасяване на еврозоната, от които само Германия ще осигури €150 млрд., отбелязва The WSJ. В този смисъл нейна е отговорността да пренасочи гнева към спекулантите.
Това е разбираемо от политическа гледна точка, но не е сериозно от икономическа. Хедж фондовете не създадоха банковата криза през 2008 г., въпреки че безмилостно повишиха ипотечните кредити при колапса и понижиха акциите на банките.
Банките причиниха кризата, като безотговорно отпускаха кредити.
Регулаторните органи влошиха нещата допълнително, като не ги спряха.
Рейтинговите агенции също имат своя принос за ситуацията, а централните банки направиха нещата възможни на първо време намалиха стойността на парите. Спекулантите просто разчетоха знаците, направиха залозите и внесоха хаос. В терминологията на престъплението, те не са нищо повече от украшение на действително случилото се.