Залози преди срещата в Брюксел

Промяна на договорите, санкции срещу държавите с проблемна бюджетна политика, засилване на европейския спасителен фонд за еврозоната и дори отваряне на вратата за еврооблигации - това са основните залози на срещата на върха на ЕС днес и утре - на масата за преговори, както и зад кулисите, информира AFP.
ЗАСИЛВАНЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО В ЕВРОЗОНАТА
Това е основната цел. По същество става въпрос за втвърдяване на общата бюджетна дисциплина, чрез вписване на това правило в договора за ЕС, който в резултат на това ще претърпи промяна. Това включва "автоматични" и "незабавни" санкции за страни от еврозоната с прекомерен бюджетен дефицит. Споразумението предвижда и вписване на "златното правило" за бюджетно равновесие в конституцията на 17-те, включвайки и проверка от Съда на ЕС. Така ЕС ще има засилено право на намеса в националните бюджети, с възможността да иска от правителствата да преразгледат проектите си, включително в предварителен план. Що се отнася до страните, прилагащи програма за външна помощ, като Гърция, Ирландия или Португалия, те ще могат да бъдат поставяни под попечителството на Европейската комисия, която ще има право да им налага реформи.
ПРОМЯНА НА ДОГОВОРА
Това е приоритет на Германия. Президентът на ЕС Херман ван Ромпой и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предлагат действия в два етапа, включващи 27-те страни членки. Основната им грижа е Париж и Берлин да не привилегироват отделен договор за еврозоната, който може да се постигне по-бързо и по-лесно. Те искат да се започне с проста и бърза процедура - за два-три месеца - изискваща единствено съгласието на държавните и правителствени ръководители от ЕС, без ратифициране от парламентите на 27-те. Но това няма да направи санкциите по-автоматични. Като втори етап, с отсрочка от две години, да се приложат останалите мерки чрез по-тежка, сложна и рискована процедура, изискваща ратификация. Германия предпочита тежка процедура веднага, тъй като според нея първият начин е недостатъчен.
ЕВРООБЛИГАЦИИ
В замяна на значително укрепване на бюджетната дисциплина Ромпой и Барозу искат да открият възможността в дългосрочна перспектива за преминаване към съвместна емисия на дългови книжа посредством система от еврооблигации. Някои държави настояват още отсега да се предвиди правна база в този смисъл в договора за ЕС. Но Германия отказва да се обмисля такава възможност в непосредствен план, а Франция се присъедини към нея. Така че е твърде малко вероятно такъв вариант да залегне в заключителните документи.
ЗАСИЛЕНА ЗАЩИТА
Това е другият голям залог на срещата на върха, тъй като е несъмнено единственият начин да се успокоят пазарите в краткосрочен план. Френско-германското споразумение предвижда да се изтегли за догодина въвеждането на Европейския спасителен механизъм (ЕСМ), който трябва да замени за постоянно сегашния Европейски фонд за финансова стабилност, разполагащ в момента с около 250 милиарда евро. ЕСМ трябва по принцип да има кредитен капацитет от 500 милиарда евро. Обмисля се възможност и за комбиниране на двата фонда. Но не е сигурно, че Германия ще се съгласи. Ван Ромпой иска и да се открие пътят за финансиране на фонда от Европейската централна банка в по-нататъшен план. Париж е съгласен, но не и Берлин.
РОЛЯТА НА ЕЦБ
Всички страни обаче са съгласни, че укрепването на бюджетната дисциплина би трябвало да убеди ЕЦБ да играе по-голяма роля при подпомагането на уязвими страни като Италия, купувайки масово техен дълг на пазарите, за да спаднат лихвите по облигациите им. Президентът на институцията, италианецът Марио Драги, подаде такъв знак, но при условие, че еврозоната приеме нов бюджетен пакт.