Замразяват данък пустеещи земи до изборите?

Данаил Алеков
Идеята на КРИБ да се въведе данък пустеещи земи, които у нас са 3,8 млн. дка влиза във фризeра и евентуално може да бъде „размразена“ след изборите, установи проверка на EconomyNews.bg.
В началото на юли Евгений Иванов, изпълнителен директор на работодателската структура заяви след среща със земеделския министър Мирослав Найденов: „Крайно време е страната ни да въведе данък върху необработваните земи“. Иванов допълни тогава, че КРИБ възнамерява да инициира подготовката на закон, който да бъде внесен в парламента при обсъждането на данъчните закони за 2012 г.
От Министерството на земеделието и храните (МЗХ) обаче отговориха, че „такава идея не стои на дневен ред“. От кабинета на зам. министъра на земеделието Светлана Боянова бяха категорични, че „данък пустеещи земи“ изобщо не се обсъжда. В парламента също не е поставян въпросът. „Такава идея периодично се появява и периодично политиците се отказват от нея“, каза пред EconomyNews.bg Юнал Тасим, депутат от ДПС и член на Комисията по земеделието и горите в Народното събрание.
„Въпросът за данък пустеещи земи не стои на дневен ред“, коментира и Борислав Петков, шеф на Управителния съвет на асоциацията на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Той изрази учудване защо тази тема се подхваща винаги преди избори. Петков припомни, че след изявлението на КРИБ шефката на земеделската комисия в парламента Десислава Танева също се обявила против въвеждането на този данък, защото няма технически как да бъде организирано събирането на данъци от собствениците на земи, които у нас са 2 млн., а земите са твърде раздробени.
Най-вероятно налагането на новия данък ще влезе във фокуса на политиците след изборите, предположиха пред EconomyNews.bg експерти от МЗХ. По последни данни пустеещите земи у нас са 3,8 млн. дка и въпросът с тях така и не може да се реши заради липсата на закон за комасацията на земята.
EN.bg припомня, че още през 1999 г. тогавашния земеделски министър Венцислав Върбанов прокара идеята собствениците на земеделски земи, които не се обработват, да бъдат глобявани.
Две години по-късно, правителството на НДСВ отново постави въпроса за облагане на пустеещите земи с данък. Беше фиксирана и дори сумата на налога – 10 лева на декар, но до решение на правителството не се стигна.
След още 4 години, Нихат Кабил „възроди” идеята за налог върху необработваемите земеделски площи, като предложението му беше данъка да е в размер на 2 лева, но нищо повече. Тогава, общите площи на пустеещите земи възлизаха на 20 милиона декара.
През 2009 г. тогавашния заместник-министър на земеделието Светла Бъчварова изготви доклад, според който необработваемите земи вече бяха 5,5 милиона декара. От тогава за въвеждането на данък за пустеещи земи, започнаха да агитират различни земеделски асоциации и сдружения.
Националното сдружение на общините (НСОРБ) настоя за въвеждането на подобен налог, за да се раздвижи пазара на земите. Предложението бе данъкът да зависи от категорията на земята, а за пример се взимаше аналогичния налог в Европа, който засягаше площите над 10 декара.
Така, няколко поредни правителства си останаха само с идеята за въвеждането на подобен данък. Настоящите управници също не останаха безучастни към проблема. На 20.09.2010 г. в Ню Йорк, Бойко Борисов даде заявка да превърне пустеещите земи на България в основен източник на прехрана за света след 10 години, а обещанието му бе посрещнато с бурни аплодисменти и позитивни възгласи. До колко ще се развие идеята му, тепърва предстои да разберем.