Занаятчийските храни & нашата трапеза

Ива Стойкова
Храните, произведени от дребни фермери се харесват и търсят, защото по общо мнение продуктите им са екологични и вкусни. Проблемът е, че отговорността за качеството им носят единствено потребителите, тъй като огромна част от тези производители не са регистрирани и съответно не подлежат на контрол, а освен това се стимулира пазарът „на черно”. По-добре да се направи усилие да се регламентират тези процеси, каза Росен Малчев, експерт в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) по време на семинара „Кой би спечелил от рекламирането на производството на занаятчийски храни в България?”.

Този въпрос се нищи отдавна, но като че ли едва сега получава шанс да бъде решен, тъй като има заявена воля за това от страна на всички отговорни участници.

До момента най-голямата спънка пред дребните производители беше прословутата Наредба 26, която практически правеше невъзможно регистрирането им. Експертът от БАБХ обясни, че най-вероятно текстовете в нея са такива, тъй като предложенията на българската държава са били орязани след коментари на други –страни членки по време на договарянето на предходния програмен период. Въпреки редакциите и облекченията, записани в тази Наредба по-късно, има върху какво да се работи и инициативата трябва да бъде подета и от страна на неправителствените организации, представляващи малките фермери, посочи Росен Малчев. Голям минус до момента е и липсата на ясна дефиниция какво е „малък фермер”.

Последният проблем изглежда е на път да бъде решен. Всяка страна-членка има право да определи какво е малко стопанство, обясни Божура Фиданска, експерт в Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Подходът у нас е стопанствата да бъдат групирани според икономическия им размер, като целта е да бъдат обхванати онези, които имат потенциал да развиват бизнес.

Детайли: За целите на политиката през периода 2014-2020 се използва следната дефиниция на малки стопанства:
• Икономически размер, измерен в стандартен производствен обем (СПО) . от 2 000 до 7 999 евро и
• Размер на използваната земеделска площ (ИЗП) до 10 ха.
Избраната дефиниция цели да насочи подпомагането към малки стопанства с потенциал за развитие. По тази причина е възприет долният праг от 2 000 евро СПО, под който преобладават стопанства с много ниска степен на пазарна ориентация. Основната част от най-малките стопанства нямат стремеж за развитие или планират да се оттеглят от земеделието.
Горният праг е определен за насочване на подпомагането към стопанства с ограничени икономически ресурси и сходни структурни проблеми. Отчетено е също, че горният праг на размера на малките стопанства е долен праг за подпомаганите стопанства на младите фермери.

Slow Food България, по чиято инициатива се проведе семинара, поръча правен анализ на Наредба № 26/14.10.2010 г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Адвокат Огнян Варадинов, който представи резюме, сподели, че допреди да се заеме с този анализ смятал, че енергетиката е най-регулираният сектор. Той отбеляза, че поради завишените изисквания, най-вече хигиенни, към малките производители, както и минималните количества и чисто географските ограничения пред доставките, продукцията им се оскъпява и става неконкурентна. Има различни варианти как тези храни да стигнат до потребителите и един от тях е да бъдат обвързани с туристически продукт. Занаятчийски храни биха могли да бъдат предлагани в ресторанти или детски заведения. Нужно е да се разшири обхвата на наредбата и в нея да бъдат включени растителни продукти като компоти, туршии, лютеници и др. Трябва да се намери междинен подход между европейското и българското законодателство, коментира адв. Варадинов. В подкрепа на твърдението, че е нужна промяна е фактът, че от общо около 80 хил. фермери в България, едва 0,5% или близо 500 са регистрирани по наредбата. Според Десислава Димитрова от Slow Food тази цифра може да се интерпретира и по друг начин – твърде малък е броят на фермерите, които възприемат производството си като бизнес.

Статистика: Броят на малките стопанства, съгласно националната дефиниция, към които е насочена Тематична подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства в Република България - 2014-2020, е 85 770, което е 23,2% от всички стопанства в България . Почти всички малки стопанства развиват дейност като физически лица или еднолични търговци, като има само 520 стопанства, които са юридически лица. От всички малки стопанства, 69,3% са с размер до 3 999 евро, а останалите 30,7% имат размер от 4 000 до 7 999 евро.
В периода 2005-2010 г. броят на малките стопанствата е намалял значително с около 68 хиляди, или 44,3%. Спадът на броя на малките стопанства е значително по-висок от средния за България.

Бюджетът на Тематичната подпрограма е 89 млн. евро и вероятно по препоръка на Европейската комисия сумата ще набъбне, обясни Божура Фиданска от МЗХ. Включени са три мерки. Една от тях представлява стартова помощ за развитие на малки стопанства:

Параметри: Размерът на помощта по подмярката за стартиране на стопанска дейност за развитие на малки стопанства е в размер на 15 000 евро за целият период на подпомагане. Плащанията се извършват на два транша, като първото плащане е в размер на 10000 евро, а второто в размер на 5 000 евро.

По тази подпрограма се подпомагат инвестициите за стартиране или развитие на неземеделски дейности в селските райони, а именно развитие на селски туризъм и туристически услуги за спорт и отдих (езда, колоездене, фототуризъм, наблюдение на птици, животни, пеперуди, растения и т.н.); туристически услуги, свързани с места с исторически, културен, природен или образователен интерес (стари изби, мелници, ферми, изложения на закрито и открито), местно занаятчийство и др. Предвидени са също инвестиции за модернизация на стопанствата, както и консултантски услуги за земеделските стопани, тъй като преобладаващата част от малките стопани нямат специализирано земеделско образование и имат недостатъчно добре развити управленски и бизнес умения.

Нагласите

Очакванията към продукцията на малките стопанства е изключително положителна. Проучванията на Евробарометър, проведени през 2011 и 2012 г., показват значителен интерес на българските потребители към произхода на храните и здравословното хранене, което разкрива възможност за разширяване на пазара на местни продукти и продукти със сертифициран произход или качество. Въпреки ниските доходи, 98% от българските домакинства определят качеството като важен фактор при избора на храна, а 78% дори го посочват като много важен фактор.Произходът на храните е много важен фактор при избора на храни за 74% от потребителите в България, като за 41% той е много важен фактор .
Почти всички от българските потребители (97%), смятат че местните храни са полезни. Проучванията показват, че потребителите обичат да купуват местни храни по ред причини – убеждение, че те са с по-високо качество, желание за подкрепа на местните фермери и загриженост за околната среда. Развитието на пазарите на местни продукти се спира от това, че повече от половината от потребителите (52%) имат проблеми с индентификацията на произхода на стоките, и затова почти всички (96%) смятат, че би било полезно да има система за индентификация на продуктите, които са с местен произход. Тези настроения са свързани и с убеждението на близо половината от българите, че малките стопанства имат принос за опазване на социалния живот и подобряване на икономическото положение в селските райони.