Западна Стара планина: Био храни, мед и килими

Занаятчии и биопроизводители от Западна Стара планина съхраняват грижливо традициите на този малко познат, беден и обезлюден край на страната. Само в този район туристите могат да опитат млечни и месни продукти от рядката порода реплянска овца, местните ароматни сливи "тръгунки" и да се научат как се правят прочутите Чипровски килими. Освен на традиции, районът е богат с растителни и животински видове, някои от които застрашени от изчезване. Това е причината неправителствени организации да осъществяват различни проекти за тяхната защита. Един от видовете, които природозащитниците се опитват да съхранят в района е царският орел. За да има достатъчно храна за птиците - основно лалугери, е нужна поддръжка на пасищата, което по естествен начин могат да правят стадата. Затова неправителствени организации, сред които и Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), са се насочили към подпомагане на местните животновъди и улесняване на продажбите им на пазара.

НПО в подкрепа на местното производство

В подкрепа на местното производство е проектът "За Балкана и хората" на група неправителствени организации, според които осъзнатият потребителски избор, а не консуматорското поведение може да подпомогне развитието на местното производство. Чистата храна е част от дестинацията "Западна Стара планина", разказва Мирослава Дикова - ръководител на проекта "За Балкана и хората" от страна на БДЗП. От природозащитната организация подпомагат местните фермери да се регистрират за директни продажби по Наредба 26 на Министерство на земеделието и храните, съдействат им в отношенията с институциите, подпомагат ги и с финанси. "Храна от Балкана" ще е името на специално създадена по проекта интернет страница, на която потребителите ще могат да поръчват чиста храна от района на Своге, Годеч, Берковица, Чипровци и близките села. Сайтът се подготвя и все още не функционира, заради липсата на достатъчно регистрирани биопроизводители. До момента от БДЗП са подпомогнали регистрацията на производители на биомед от селата Меляне и Ковачица. Очаква се до два месеца да има регистрирани и две овчи ферми от района, производител на кокоши яйца, както и развъдник за балканска пъстърва в с. Гинци. Потребителите ще могат да си купят домашни сладка, приготвени без варене по традиционна рецепта със 70 на сто съдържание на плодове и 30 на сто - на захар.

Районът е подходящ за добив на биомед

Пчелите в района не умират, може би сме много откъснати от света, казва 26-годишният пчелар от с. Меляне Теодор Иванов, който се занимава и научно с добива на мед. По думите му от този проблем се оплакват пчелари от полски райони, в които се ползват много препарати за пръскане на рапицата, слънчогледа и царевицата. От догодина пчеларят, който изкарва мед от над 120 кошера, вече ще е регистриран биопроизводител. За целта трябва да добива далеч от магистрали, железопътни гари, заводи, наблизо не трябва да има и интензивно земеделие. Дървените къщички трябва да са боядисани с водни бои. Теодор Иванов споделя, че тази година има добив на мед малко по-нисък от очакваното - около 30 кг на кошер. По думите му има "бум" на кражбите на кошери, от което преди 5-6 години е пострадал и той. Причина са програмите за подпомагане, "всеки гони бройки", коментира Теодор. По думите му проблемът е особено голям при подвижното пчеларство – когато собствениците карат кошерите на места с по-хубава паша. Според него захаросването на меда не е гаранция за качеството му, защото фалшификаторите вече са добри "майстори". Захаросването зависи и от вида на меда. Мановият и акациевият не се захаросват, слънчогледовият се втвърдява за месец, рапицата - за седмица, споделя пчеларят.

В Чипровци продължават да се изучават килимарските традиции

Собственото мнение е характерно за хората в района. Това е етнографска група Торлаците - горди, трудно се управляват, имат свое мнение, но оцеляват и се съхраняват, имат чувство за историческа памет и историзъм, казва Антоанета Костова, учителка в местното училище "Петър Парчевич". В Чипровци Възраждането започва 100 години преди общобългарското Възраждане, разказва още учителката. Сведение за това са надписани изделия от местни майстори в периода около 1640 г. "майстор Никола, българин от Чипровци", дава пример Костова. Според нея историческата наука е длъжница на Чипровци, защото училището в града възниква през 1624 година, много преди Априловската гимназия в Габрово. Школото тогава е свързано с нуждите на католическата религия, но е светско училище, в него е учил Филип Станиславов, автор на първата печатна книга на български език - "Абагар", добавя тя. В училището са учили още Петър Богдан - написал първата история на България и бъдещият дипломат Петър Парчевич. Чипровското училище е имало връзки с италиански колежи и всяка година по шест българчета са учили в Италия на издръжка от Ватикана, отбелязва Костова. Училището днес събира децата от 10 населени места, които тази година са 88. В него продължават да се изучават килимарските традиции, с които е известен Чипровци. Децата бяха във Виена и Токио да покажат чипровските килими, активно работим в тази посока, но е трудно, защото финансирането е проблем, разказва учителката. Килим има във всеки дом, без него не се жени нито една чипровчанка, обяснява Костова. Местните прилагат система за природно багрене, за да не "пуска" преждата. Без чипровски килим не си е тръгнал от страната нито един дипломат, в момента килими се тъкат по поръчка за сградите на някои от основните институции в София, добавя тя. Създаването на един чипровски килим е бавно и трудоемко. Не може да се работи дълго и без прекъсване, защото боли кръст, гръб, а и пръстите се израняват, разказва майсторката на килими Зоринка Димитрова, която демонстрира занаята. Конците са памучни, а шарките - според вкуса. Една от тях се е запазила през вековете - канатица. Освен по килимите, местните я слагат по оградите и верандите.
Снимка: Община Чипровци