Западноевропейци съблазнени от България

Подтикнати от кризата, съблазнени от ниските цени на земята или влюбени в страната, хиляди европейци са се установили в България и Румъния, възползвайки се от благоприятните възможности, предоставяни от развиваща се Европа.

Докато някои хора във Великобритания се опасяват от "инвазия" на българи и румънци след отварянето на пазара на труда на 1 януари, дебат, който еврокомисарят Ласло Андор определи като "истеричен", България и Румъния също приемат все повече чужденци. Регистрираните чужденци са 145 000, от които най-малко 52 000 граждани на държавите членки на ЕС, сочат данни на Евростат и на националните статистически служби.

Испанците Рафаела и Рикардо Алкаине, които работели в Брюксел и в Бразилия, създали консултантска компания в Букурещ и помагат на сънародниците си да се установят в страната. Докато Испания плахо излиза от двугодишната рецесия, Румъния регистрира растеж от 2,7% в първите девет месеца на годината и икономиката й трябва да нарасне с 2,2% през 2014 г. спрямо едва 1,1% за еврозоната.

"От началото на кризата броят на испанците, установяващи се в Румъния, не спира да нараства и тенденцията продължава", заяви Рафаела Алкаине, която говори за хиляди новодошли. "Вероятно същото се отнася и за французите", допълва тя. Според нея "те работят навсякъде – в инфраструктурата, инженерното дело, възобновяемите енергийни източници, недвижимите имоти" в страната, която използва еврофондове, за да компенсира бавното си развитие.

"Лесният транспорт към Испания, индустриалните традиции и квалифицираната работна ръка", както и езикът, произлизащ от латинския, също са предимства", казва Рафаела. Притокът е двупосочен, защото в Испания от дълги години живеят около един милион румънци, "които се интегрираха много добре", допълва Алкаине.

Британският адвокат Никълъс Хамънд, който живее в Букурещ след падането на комунистическия режим в края на 1989 г., има ясно послание към своите сънародници: "ако имате идеи, елате в Румъния, това е страна, в която ще можете да ги осъществите, има огромен брой възможности".

Матю Уилис, британец, завършил литература, избрал българската столица София, за да осъществи невъзможната мечта в родината си – да отвори книжарница с антикварни книги. "В Англия не бих могъл да направя това, защото Амазон уби търговията с употребявани книги и независимите книжарници", казва той.

Румъния, която е на пето място в ЕС по земеделски площи, съблазнява много френски, холандски и италиански земеделци. "Те идват заради ниските цени на земята, нейното качество и евтината работна ръка", казва Тудор Доробанту, генерален секретар на профсъюза Агростар. Цената на земята варира между 2000 и 4000 евро за хектар и е десет пъти по-ниска, отколкото в Холандия и Дания, съобщава асоциацията ЕкоРуралис.

Съблазнени от "красотата" на страната, в която голяма част от земята не е замърсена от пестицидите, шотландецът Дъг МакФарлан и съпругата му Сара Мийкър, които са бивши учители, избрали да развиват био земеделие от 2006 г. близо до Клуж, Трансилвания. В тази област, където принц Чарлз купи къща, "все повече европейци искат да развиват агротуризъм", отбелязва фондация Адепт, която държи на спазването на екологичните норми и традициите.

Докато девет страни членки на ЕС се готвят да отменят от 1 януари последните ограничения за достъпа на българи и румънци на трудовия си пазар, Хамънд не се страхува от прилив като в случая с поляците през 2007 г. "Тези, които искаха да заминат, вече са заминали", счита той.

"Според мен, ако българите и румънците искат да отидат да работят в Лондон, те са добре дошли", казва британецът Ричард Фокс, който отворил магазин за вино в Букурещ.

[advrtise]Британското правителство използва страха от имиграцията "като параван, за да скрие лошите новини", счита Уилис. Онлайн изданието на ежедневника "Гъндул" започна кампания, приканваща британците да се установяват в Румъния. На сайта "Защо не дойдете у нас?" вестникът им предлага работа като банкери, IT специалисти и инженери. /АФП/превод БГНЕС