Заплатите в България. Области + размер

Докато през последните четири години заплатите растяха с по 6-7% на година, тази година ръстът им достига близо 8% на годишна база. Според анализ на Десислава Николава от ИПИ има няколко причини зад това ускорение:
1/ По-убедителното възстановяване на трудовия пазар в България от 2014 г. насам вече се отразява и на заплатите. В периода на кризата и трудните за пазара на труда 2010-2012 г. заплатите растяха основно по административни причини. От 2013 г., обаче, трудовият пазар все по-сигурно преодолява последствията от кризата, като от началото на 2014 г. създава и значителен брой нови работни места. През 2014 г. броят на заетите нарасна с 46 500 души, а през 2015 г. новите работни места вече са 55 700.
2/ Продължаващият ръст на минималната заплата и минималните осигурителни прагове, както и увеличението на максималния осигурителен доход през 2015 г. От началото на 2015 г. минималната заплата нарасна с близо 6% (от 340 на 360 лева), минималните прагове – средно с 4,4%, а максималният осигурителен доход – с 8,3% (от 2400 на 2600 лева). Предвид това, че минималните и максималните осигурителните доходи масово се използват за определянето на (официалните) брутни заплати, то тяхното покачване автоматично вдига и средните заплати, отчитани от статистиката.
Строителството е добър пример именно за този ефект от вдигането на минималната заплата и минималните осигурителни прагове върху отчитаните заплати. В този сектор, въпреки че продукцията продължава да се свива в първите пет месеца на 2015 г., заплатите ускоряват своя ръст от 2% миналата година до 8-9% тази година. Предвид това, че секторът продължава да се свива и в началото на 2015 г., логичното обяснение за по-високите заплати са именно тези административни мерки.
3/ Засилващият се недостиг на работна ръка в някои бързорастящи отрасли. Тук ръстът на заплатата е обусловен от високото търсене на персонал и липсата на значително предлагане на нужната работна ръка. Типичен пример за такъв сектор е ИТ индустрията, където заплатите растат с доста по-висок от средния темп – около 12% за първата половина на годината. Там месечната брутна заплата вече гони средно 1800 лева, а секторът е един от тези, които създават най-много нови места през 2014 г. и първата половина на 2015 г. През първите три месеца на 2015 г. заетите в този сектор се увеличават с около 5 000 души спрямо година по-рано, а през второто тримесечие новите работни места вече са с около 6 000 повече.
Друг сектор, който усилено създава нови работни места от 2014 г. насам, е преработващата промишленост. Там, обаче, започва да се наблюдава известно „насищане” на пазара на труда, тъй като новите работни места намаляват бързо от началото на 2015 г. – докато през януари са открити над 12 000 работни места, през юни те са вече около 5 000. В същото време, заплатите растат със 7-8% на годишна база тази година, което навежда на мисълта, че секторът също започва да изпитва глад за подготвени кадри.
Секторът на професионалните дейности и научните изследвания също показва по-бърз от средния ръст на заплатите тази година. В този сектор са включени всички бизнес услуги като юридически дейности, счетоводство и одит, инженерни и архитектурни услуги, реклама, маркетинг и др.под., т.е. всички тези услуги, които са обект на аутсорсинг към България. Стабилното увеличение на броя на наетите в този сектор от 2014 г. насам, както и относително високият ръст на заплатите в този сектор, са обусловени от конкурентните предимства на България като аутсорсинг дестинация и експанзията на този тип услуги в страната.
Регионалните разлики в заплащането на работещите в различните части на страната също са огромни и се запазват такива през годините. И в началото на 2010 г., и в началото на 2015 г. разликата в брутните заплата между София (столица), където работещите получават най-високи заплати, и Видин, където заплащането традиционно е най-ниско, е около 2 пъти. Заплатите в столицата, освен че са най-високи спрямо останалата част от страната, продължават да растат с най-бърз темп – с 11-12% за първото полугодие. Този бурен ръст е в унисон с факта, че областта създава и най-много нови работни места: наетите през първите шест месеца са средно с около 11 000 повече спрямо миналата година.
Трудовият пазар на област Перник също се възползва от икономическата експанзия на столицата. В Перник расте стабилно броят на наетите, а ръстът на заплатите изпреварва средния за страната. Област Ямбол е друг добър пример – и наетите се увеличават, и заплатите нарастват с бърз темп (около 9%) през първото полугодие.
Областите Варна, Ловеч, Силистра и Стара Загора също се открояват със значителния брой нови работни места през тази година, но темповете на нарастване на заплатите са далеч по-умерени и не надхвърлят 4-5%.
Като цяло, трудовият пазар в България се възстановява с бавни, но уверени стъпки от кризата, което се отразява както на броя на работещите, така и на заплатите. В някои сектори, обаче, този процес наближава своята „точка на пречупване”. Недостигът на работна ръка, комбиниран с неустойчиво нарастване на заплатите заплашва да доведе до прегряване и да изгони инвеститорите в тези сектори към страни, където заплатите все още са по-ниски, а наличната работна ръка – по-многобройна и по-добре квалифицирана. Такъв сектор е ИТ бизнесът, където критичната точка скоро ще бъде достигната. При аусорсинга на бизнес услуги този момент все още е далеч, но се приближава с бързи крачки и до 1-2 години ситуацията вероятно ще бъде аналогична със сегашната в ИТ индустрията.
В същото време огромните различия между трудовите пазари по области се запазват, а някои области не участват във възстановяването на трудовия пазар и продължават да губят работни места. Не е изненада, че болшинството от тези области са в Северна България – Видин, Враца, Монтана, Велико Търново, Шумен, Плевен. Всички те отчитат спад в броя на заетите през първите шест месеца на 2015 г., което вероятно е и едно от обясненията зад сериозния ръст на заплатите – съкращенията започват от тези с най-ниска квалификация и най-ниски заплати, което пък води до покачване на средната заплата на тези, които остават на работа.
Целият анализ може да се види на страницата на ИПИ.