Заплатите в Крайова и Калафат

Данаил Алеков, специален пратеник на EconomyNews.bg в Калафат и Крайова
Дунав мост 2 или „Нова Европа” – една осъществена мечта, зародила се преди 90 години. От едната страна на моста е Видин – област, с отчетена безработица от 23%. Според Евростат, Северозападния регион е най-бедният в ЕС, с БВП на глава от населението 26% от средния за ЕС. От другата страна е град Калафат, част от окръг Долж – отчетена безработица от 6,7%. Според Евростат, в Югозападния регион (Sud-vest) на Румъния, БВП на глава от населението е 38% от средния за ЕС, 7 места по-надолу в класацията за най-бедните региони.
Това е статистиката. Как живеят в действителност от двете страни на моста? Може ли този мост да намали голямата разлика в безработицата между двете области – Видин и Долж?
С пристигането на автогарата във Видин разбирам, че има директен автобус до Крайова (през Калафат) – най-големия град в региона от другата страна на река Дунав. Наличието на директна връзка между Видин и Крайова показва, че ежедневно има пътници и такава линия е необходима. Автобусът пристига в Крайова към 8.00 ч., а до Видин има автобус от 18:30 ч., т.е. транспортният проблем за един потенциален работник в Крайова е решен. Остава да видя на място какви са шансовете за реализация на трудовия пазар.
Първите румънци, с които имам възможност да разговарям, са трима младежи, които предлагат да ме закарат с автомобила си до Крайова, докато чакам маршрутката от Калафат. В делничен ден, малко преди 14 ч., трима младежи на възраст около 25 г., безгрижно кръстосват румънските пътища със затъмнен VW Golf 6. Въпросът, който възниква в мен, е дали те са част от тези 6,7% безработни в региона, а ако не – с какво се занимават. Шофьорът се представя като Аурел и тъй като е единственият, който говори английски, комуникацията ми минава през него. Поради многото общи черти с Румъния, България не представлява интерес за тях. Малко след пускането на Дунав мост 2 са били във Видин, където не им е харесало, но биха искали да посетят и София за 1-2 дни.
Оказва се, че единствено Аурел работи, а останалите са студенти. „В Крайова има много млади хора като нас, това е университетски град. Има технически, медицински и още един университет („Михай Витязу” – бел. а.) – общо три”, споделя Аурел. Пропускам въпроса дали имат лекции в момента, затова питам младежите как могат да се реализират на трудовия пазар. „Аз работя в румънската армия, доволен съм от работата си, но ако ме питаш дали българи биха могли да започнат такава работа - не”, отговаря лаконично Аурел. Освен това той не пропуска да заработи допълнителни доходи, като отдава под наем апартамента си за €10 на вечер и взима някой друг пътник на стоп (въпреки, че не ми иска пари, му плащам цената на автобусния билет от Калафат до Крайова).
Аурел е един оправен младеж, който е доволен от работата си, но не може да каже същото за трудовия пазар в Румъния като цяло. На няколко пъти ме предупреждава да внимавам, защото много младежи на неговата възраст се препитават основно с кражби, като става въпрос за български и румънски граждани, предимно от ромски произход, които гастролират в региона.
„В нашия регион заплатите са много ниски – доста хора получават средно по 150 евро”, казва още той, като се учудва защо някой чужденец би дошъл да работи тук. По пътя изпреварваме много коли с българска (всяка трета кола е с български номер), по-рядко – с английска и италианска регистрация. Логично, поставям въпроса какво правят тези българи, англичани и италианци тук. „Българските коли ги карат румънци, сигурно си чувал за случая с българина, който има регистрирани 700 коли (говори за русенската фирма, която е регистрирала 700 автомобила на свое име и ги е продала на румънци – бел. а.). По-изгодно им е – плащат по-малко и правят каквото си искат”, казва Аурел. По отношение на автомобилите с английска и италианска регистрация, вече става въпрос за гурбетчии. Това са основните дестинации за безработните румънски младежи от региона. Летището в Крайова осъществява директни полети до 3 европейски града: Лондон, Милано и Рим. За останалите, възможностите са ограничени, особено ако нямат образование.
Работа в строителството: 25 лв. на ден
„Най-лесно е в строителството - има много работа и само трябва да имаш желание да започнеш”, заявява Аурел. В потвърждение на думите му, забелязвам, че навсякъде по пътя за Крайова се строи - работници оправят ЖП линията, разширяват пътното платно, а в малките населени места строят тротоари, слагат ново улично осветление и т.н. Като строителен бум - в инфраструктурата – нещо, което на път за Видин не се среща в такъв мащаб. Междувременно, забелязвам и българска улика - туби от българска марка вода, които група строителни работници използват за бетоновата смес. През всички села по пътя за Крайова се забелязват големи къщи с хубави фасади и дворове, като по много от тях все още текат строителни дейности.
След преизчисления от леи в евро, излиза, че един общ работник в строителството взима надница около 25 лв. на ден, което е съотносимо и към надницата в България.
Работа за студенти
Пристигам в Крайова, където се настанявам в частен апартамент, за който съм направил резервация по-рано през интернет сайт. Посреща ме Богдан Йонут, на 31 години, родом от Крайова, който се е фокусирал в отдаването на апартаменти под наем. Често отсядат българи при мен, ми казва Богдан още в началото – повечето са млади хора. Разбирам, че става въпрос за български студенти, които учат в Крайова и отсядат при Богдан обикновено за 1 вечер. „Както знаеш, това е университетски град, така че ако си млад винаги може да си намериш работа. Единият вариант е в строителството. Но тук има и много заведения, където се събират младите хора, затова те са предпочитани за работа”, казва Богдан. Това обаче е временна заетост, докато върви обучението им, след това в зависимост от квалификацията може да се насочат към по-квалифицирана работа.
Стотици видински студенти учат безплатно в Крайовския университет по линия на местни румънски организации, предимно медицина. Повечето от тях се връщат обратно като лекари във видинската болница, но някои от тях остават да търсят работа в Румъния. Наскоро беше стартиран трансграничен проект за сътрудничество между Крайова и Враца, който е адресиран основно към младите хора, които учат в Румъния и искат да намерят работа там. Така студентите ще могат да получават информация за работните места, които могат да заемат след като завършат обучението си. Потенциален проблем е езиковата бариера, но румънски език се изучава във Видин като подготвителна година за университета.
Други възможности
На връщане остава време да разгледам и Калафат – сравнително малък и спокоен град, без високи постройки. За разлика от Крайова, където не срещнах българи, тук се чува навсякъде родна реч, но повечето са дошли единствено на разходка. В единствения ресторант за бързо хранене менюто е на румънски и български, а някои местни дори владеят основни понятия на български език. Въпреки малките си размери, градчето предлага възможности за работа. Единият вариант е в земеделието – Калафат е заобиколен от обработваеми земеделски площи, какъвто е и целия регион. Другият вариант е в шивашкия цех, където има заети и видински работнички. В близкото минало, индустрията е била много добре развита в лицето на термоцентралата. Освен нея, фабриката за биосинтез е била най-голямата подобна в Източна Европа, но по ирония на съдбата след петиция на видинчани в началото на 90-те години, дейността на предприятието е прекратена и с него са закрити хиляди работни места. От местните разбирам, че е имало преговори за откриване на завод за нано технологии на мястото на фабриката за биосинтез, но всичко е останало в сферата на добрите пожелания и надеждите.
Възможности за работа от другата страна на „Нова Европа” има, въпросът, който стои пред местните е, дали си заслужава. От една страна, сметката показва, че при средна работна заплата във Видин от 506 лв., работа като строителен работник в Румъния няма да надвишава средната заплата, като се вземат транспортните разходи. От друга страна, това представлява възможност за намаляване на официална безработица от 23%.
За квалифицираните кадри обаче трябва по-радикално решение на проблема. В целия Северозападен регион безработните за 2012 г. са 61 454 души, което поражда необходимост от големи инвестиционни проекти. Такъв е „Автопарк България” в свободната безмитна зона край Видин – по-рано тази година „Мерцедес” заяви интерес в изграждането на завод за резервни части и коли. Ако грандиозния проект се реализира, ще бъдат открити от 30 до 50 000 работни места, според обещанията на кмета Герго Гергов. Местните обаче са се наслушали на обещания, затова повечето намират изход в някоя от двете посоки – София или през моста „Нова Европа”.