Заплатите в университетите - достатъчни ли са ?

Адриан Николов / ИПИ

С началото на „бюджетния сезон“ постепенно научаваме какви ще са приоритетите на правителството за следващата година. Сред по-интересните предложения представени тази седмица е увеличението на заплатите на преподавателите във висшите училища. Мярката със сигурност е добре дошла, макар и закъсняла, но надали е достатъчна за повишаването на престижа и привлекателността на професията, и привличането на повече талантливи младежи към нея.

На този етап знаем относително малко за предложеното увеличение – общата му стойност възлиза на 50 милиона лева за целия сектор на публичното висше образование. Не се знае точно как ще се разпределени тези средства между различните степени, но нека допуснем, че са разпределени поравно между всички преподавателски кадри, от асистент до професор. Към миналата учебна година преподавателите във висшите училища са били приблизително 21 хиляди души, съответно увеличението при равно разпределение би възлизало на малко под 200 лева на преподавател месечно. Длъжни сме да отбележим обаче, че равното разпределение е малко вероятно – по-скоро досегашната заплата ще се увеличи с даден коефициент, и съответно старшите преподаватели да получат по-чувствително увеличение от младшите.

Повишението на заплатите във висшите училища до голяма степен изглежда неизбежно, и е естествено продължение на политиката на правителството на повишаване на заплатите в средното образование от последните няколко години. В противен случай щяхме да се намерим в особената ситуация, в която началните заплати на младите учители в средните училища щяха да са по-високи от тези на асистентите в университетите, въпреки чувствително по-високия ценз и изисквания към професията.

Надали някой би твърдял, че повишението на заплатите във висшето образование е неоправдано. Това е особено вярно на фона на относително голямото неравенство в заплащането между различните степени и отделните висши училища; докато позиция в средата на академичната стълбица осигурява относително добри доходи, то началната заплата на асистентите обикновено е под 1000 лева. По тази причина имаме всички основания да твърдим, че основната част от новото увеличение следва да се насочи именно към стартовете позиции в академичната кариера, което съответно да привлече към нея новозавършилите доктори на науката, вместо да се насочат към заетост другаде или пък към висши училища в чужбина, които предлагат в пъти по-добро заплащане на младшите си кадри.

Следва да се запитаме дали и предложеното увеличение е достатъчно. На този етап не знаем достатъчно за разпределението на 50-те милиона лева, за да можем да отговорим със сигурност, но на този етап няма изгледи то да успее дори да изравни заплатите на академичните кадри на тези в частния сектор със сходно образование и подготовка, особено когато говорим за STEM специалностите, които в момента осигуряват най-високите и най-бързо растящи заплати в страната. Разбира се, подобно на повишенията на учителските заплати, увеличенията в университетите могат да се превърнат в многогодишно усилие, но това до известна степен зависи от политическия цикъл и приоритетите на новото управление след изборите напролет.

Финансовото стимулиране не е всичко. Подобряването на заплащането със сигурност е стъпка в правилната посока, но на избора на потенциалните млади преподаватели във висшите училища влияят редица други фактори. Престижът на професията е от голямо значение, а на този етап на преподавателите се гледа най-вече като на учители в по-висшата степен. Това е донякъде следствие и на факта, че повечето български висши училища се занимават много по-малко с научна дейност в сравнение с европейските и северноамериканските университети. Със сигурност за повишаването на интереса към преподаването  би помогнало и по-широкото застъпване именно на научната дейност, която в момента изглежда оставена на по-заден план.

Важен източник на по-високи доходи на академичните кадри може да се търси и в подобряване на връзките между бизнеса и висшите училища. Това от своя страна също е обвързано с подобряването на научната и развойната дейност на университетите – колкото повече оригинални изследвания, особено в приложните полета на науката, правят преподавателите, толкова по-голяма е вероятността резултатите и да са от полза на частния сектор.

Освен за преподавателите обаче, трябва да се  обърне внимание и на докторантите; в крайна сметка успешното защитаване на докторска степен е стъпката към реализация в академична институция. Понастоящем стипендиите на редовните докторанти са много ниски, а не позволяват (законна) работа на пълен работен ден на друго място, а задочните са лишени от много от аспектите на пълноценния академичен живот. По тази причина, трябва да се мисли и в посока повишаване на доходите и на докторантите, които да им позволи по-пълно отдаване на научната и преподавателска дейност още преди да са достигнали до нивото на асистенти.

В заключение – повишаването на заплатите на университетските преподаватели със сигурност е стъпка в правилната посока към привличането на повече талант към академична кариера. То обаче далеч не е достатъчно за да доведе до смислена и трайна промяна както в социалния статут, така и в условията на живот на академичните работници.