Заплатите след кризата

Ива Стойкова

„Ножицата” между заплати и производителност на труда е съществена и се увеличава през последните 22 години. Заплатите в България се формират не толкова в зависимост от производствените резултати, колкото от други фактори, е тезата на проф. д-р Васил Цанов от Института за икономически изследвания при БАН*.

Ножицата в стойностите - изработено и платено, е различна за отделните сектори, посочва проф. Цанов в друго изследване, осъществено от Института. Според него най-широко тя е отворена в селското стопанство, хотелиерството и ресторантьорството, търговията, текстилната и химическата индустрия. В тези области през последните години се наблюдава рязко покачване на производството, а заплащането остава непроменено или с малки увеличения. Освен на дъното на класацията по заплащане, секторите - селско стопанство, търговия, строителство и хотелиерство и ресторантьорство, са и с най-ниска социална защита на труда. Като икономически дейности те се отличават със сравнително по-неблагоприятни условия на труд, но заетите в тях не се компенсират с допълнително възнаграждение за удълженото работно време, работата на смени или осигуровки върху пълната заплата.

За разлика от тях, делът на компенсациите на работещите във финансовия сектор се увеличава от 14 на 25%. В най-неизгодна позиция като относителен дял на заплащането спрямо постигнатия икономически резултат са наетите в земеделието. За последните 10 години те са получавали едва една десета от новосъздадения продукт. Най-голям дял от новосъздадената стойност получават наетите в държавния сектор – администрация, здравеопазване и образование, става ясно от сравнителната характеристика на заплащането в изследваните 14 вида икономически дейности в страната. Като цяло делът на компенсациите на наетите в БВП остава нисък:

От друга страна, заплатите са слабо адаптирани към икономическия растеж. Какво се получава? В условията на криза растежът на доходите се ограничават, в условията на подем обаче нивата не бележат значителен скок. Спестените пари от ниските заплати не се инвестират, а в повечето случаи се използват от шефовете за личен лукс и повишаване на собствения жизнен стандарт.

Системата на формиране на заплатите и фазите на икономическо развитие имат следните особености. Няма концептуални промени в системата на договаряне. Договарянето на възнагражденията се извършва на високите нива на квалификация (в особена степен IT сектора) и липсва на ниските. Друг е въпросът какво може да договаря един общ работник, например.
Колективното договаряне у нас е рядкост и все повече губи своето влияние, поради ниската степен на доверие на работниците спрямо синдикатите. Освен това синдикалната плътност намалява - ако през 1998 г. тя е била 38%, то близо десет години по-късно вече е 18%.

Прогнозата за посткризисна България е, че съществени промени при заплатите не могат да се очакват. Връзките „растеж-заплати” и „заетост-заплати” ще се запазят, както досега - с други думи, ще продължи разрива между заплати и икономически растеж. Не може да се очаква, че вдигането на минималната работна заплата ще доведе до увеличение на заплатите. Слаб ще остане ефектът на колективното договаряне върху заплатите.

*Презентацията „Развитие на работната заплата в условията на цикличните колебания в България” беше представена в рамките на международна научна конференция „Посткризисно икономическо развитие на ЕС и България”, организиран от ИИИ при БАН.