Започва производство на годжи

Годжи е името на ново и модерно растение с лековити и ценни плодове. За него и неговия производител разказва в. „Борба”. Едни от най-характерните му свойства са регулиране и подобряване работата на имунната система, значително забавяне на процесите на стареене на тъканите, както и предпазване от злокачествени заболявания. В поредното предизвикателство се втурва Милко Моллов от Елена. В своята ин витро лаборатория за производство на растения той започва да произвежда годжи. Все още не е готов с продукция, но до есента на другата година докторът на биологическите науки се надява да има в промишлени количества разсад от храста и да очаква своите първи клиенти. „По-рано смятах, че растението е отровно. От него се правят сокове, сладка, използва се най-много в сушен вид. Сега е хит в Европа. Среща се и в България, повече в южната й част. Известно е с името мерджан. Една фирма го внася у нас, плод, сух вариант, от 1 кг и струва 35 лева. И тъй като аз произвеждам нетрадиционни растения, сега ще се опитам да размножа и годжи”, казва Милко Моллов и допълва, че гледан правилно, от 1 дка храстът може да даде добив 1 тон.
Родината на това растение е Хималаите. Годжи се селекционира в нови сортове от 15-20 години в Китай. Но се отглежда и в цяла Европа, в Англия се среща като диворастящо. Плодовете му са леко сладки, с форма, наподобяваща малки лютиви чушки с дължина 1 см. Те имат пълен набор от витамини и всякакви биологично активни вещества, като съвременната медицина се надява с помощта на някои химически вещества да пребори дори астми и алергии. Храстите годжи са лесни за отглеждане, студоустойчиви са, пояснява научният работник от Елена. Нямат големи нападения от болести и неприятели.
Според старата китайска медицина плодовете на годжи способстват обогатяването на ИН енергията, тонизират черния дроб и бъбреците, подхранват кръвта и овлажняват белите дробове. Според последните проучвания количествата витамин C са приблизително 500 пъти повече от тези в портокалите. Смята се, че това е плодът с най-големи количества витамин C сред всички познати до момента. Благоприятният ефект при различните проблеми на хранителния тракт го прави често препоръчвана храна от гастроендокринолозите. Препоръчваната дневна доза е около 20-30 грама преди хранене.
„Лошото е, че селското стопанство е много консервативно не само в България, а и по цял свят, казва Моллов. С аронията минаха 10 години, откакто в Пловдив пуснаха сок, докато тръгна потреблението му и масовото създаване на насаждение. Трябва много време. Същото нещо ще се окаже и с годжи. Ще минат поне 7-8-10 години, докато го популяризирам и се появят големи промишлени насаждения”, допълва Милко Миллов, в чиято ин витро лаборатория се произвеждат арония, тайбери-медана, хибрид между малина и къпина, пауловния и стевия.
Пауловнията например е интересен, бързорастящ вид дърво. Но за да бъде успешно развито растението, трябва да бъде обилно напоявано, поне първите 2-3 години. То е с ценна, здрава и лека дървесина, която често се използва и за изработка на музикални инструменти. Но в България това дърво е готово за сечене едва на 12-14-ата година от засаждането му, за разлика от други страни, където става на 7-8-ата година. Половината къщи в Китай, Виетнам, Америка са правени от пауловния, казва докторът на биологическите науки от Елена.
Стевията пък е екзотичната билка, ползва се като заместител на захарта във всевъзможни артикули като сокове, сладкарски изделия. Влага се стрита в хранителни продукти, предназначени за диабетици. Тя съдържа два гликозида във високо съдържание, което я прави универсален заместител на кристалната захар. Те не се разрушават дори при 190 градуса и се запазват във варените и печени ястия. Затова от 2 г. с веществата, получени от нея, се подслаждат храните за американската армия.
Хубаво е, че в последните две години за продукцията на Милко Моллов има пазари. Търговци и производители от съседни страни поръчват количества най-вече от арония и стевия.