Зародишът на КТБ + далечната 1964

Екип на EconomyNews.bg

Различни поколения българи се питат как до вчера човек не е имал нито лев спестени средства, а в рамките на седмици купува банка, завод, хотели?  Случаят със съдбата и фалита на КТБ показва една от възможните техники, прилагани в България, за развиване на бомбастични банкови или бизнес начинания.

Тайната около фалита на КТБ няма да бъде разплетена, ако финансовият министър Владислав Горанов не оповести публично съдържанието на международния одит на банката. Около тази теза се обединиха депутатът Петър Славов (РБ) и финансовият журналист Мирослав Иванов по телевизия BiT. Народният представител посочи, че многократно е правен опит за достъп до одита, но той продължава да бъде крит. Заради това решение е заведено дело за достъп до информация. Съпредседателката на НПО „Ние гражданите” Вера Ахундова обяви намерението да бъде съдена не само българската държава, но и ЕК за „бездействието по случая КТБ”. По думите й, няма международен одит на КТБ. „Платени са 22 млн. долара на американска детективска фирма, която проследява плащания. Същото можеше да свърши НАП безплатно. (...) Интересен е фактът, че в момента на атаката срещу КТБ е имало още 14 банки с проблеми, на които е оказана помощ. Фалитът на КТБ даде мотив на останалите банки в България да намалят агресивно лихвите по депозитите на граждани и фирми, а потребителските кредити станаха най-скъпите в Европа. В момента в КТБ се извършват криминални престъпления за стотици милиони, но прокуратурата не взема отношение”, твърди Ахундова.

В последно време КТБ редовно присъства в информационния поток, като преди всичко се цитират списъци с лица и фирми и техните депозити, цесии, кредити и пр. Но е любопитно да се върнем към далечната 1964 г., когато се създава първоприемникът на фалиралата банка, която коства на данъкоплатците в България над 3.8 млрд.лв. 

Различни поколения българи се питат как до вчера човек не е имал нито лев спестени средства, а в рамките на седмици купува банка, завод, хотели?  Случаят със съдбата и фалита на КТБ показва една от възможните техники, прилагани в България, за развиване на бомбастични банкови или бизнес начинания. Проследяване на детайли от историята дават отговори на такива въпроси. Ето хронологията при КТБ.

Какво говори близката история?

В основата и на КТБ, и на днешната Уникредит Булбанк, както и на още няколко банки стои Българска външнотърговска банка*. Тя е една от няколкото държавни банки и има за основна цел да обслужва международната търговска дейност на контролираната от държавата икономика.

През следващите години банката открива свои представителства в Лондон, Франкфурт и Виена и изгражда мрежа от банки кореспонденти в много страни. Това става в периода 1969-1985 г.

През 1988 г. като съвместна финансова компания на Българската външнотърговска банка и Внешэкономбанк е учредена Булгарсовинвест.

През 1994 г. Булгарсовинвест е преобразувана в Корпоративна търговска банка АД. Същата година външнотърговската банка е преименувана на Булбанк.

През 1998 г. е обявена процедура по приватизация на Булбанк, която приключва през 2000 г.

2000 г. Булбанк продава своите участия в Корпоративна търговска банка (99,9%), Обединена българска банка (35%) и HypoVereinsbank Bulgaria (49%).

КТБ е продадена на десет чуждестранни фирми (99,9%) и българската Еврофинанс (0,1%).

До 2000 година банката има пазарен дял около 3 %, като нейн изпълнителен директор е Венцислав Антонов. От средата на 2000 г. председател на УС и изпълнителен директор на банката е Цветан Василев. През 2002 г. собственици вече са български компании, сред които Бромак на Цветан Василев. От 2003 г. той е мажоритарен собственик на банката. От 2007 г. КТБ е публично дружество с двустепенна система на управление, чиито акции се търгуват на БФБ. В периода 2007-2014 банката се развива необийно бързо, като активите й нараства от 1,77 млрд. лв. през 2007  на 7.3 млрд.лв. към март 2014 г., като става четвъртата най-голяма банка в България по размер на активите, трета по печалби и първа по ръст на депозитите.

Изводът

От изброените факти става ясно, че възходът на Цветан Василев и КТБ се основава на държавните пари и близо 40 - годишната история на Българската външнотърговска банка. Съсипването на КТБ до голяма степен е доказателство, че трудно се управляват получени наготово пари. Сравнително устойчивото развитие през годините е заменено с бърз възход, пик в развитието и моментално прегаряне накрая. Подобна е историята и на самия Цветан Василев, в чиято биография има доста пропуски, като например с какви пари става собственик на КТБ и как от редови научен сътрудник става финансов брокер с две фирми през 1992 г. А може би отговорът се крие именно в тези начални години на прехода и последвалите валутни игри.

Други примери като КТБ не липсват. Схемата е следната – държавен капитал минава в частни ръце при съмнителни или неясни обстоятелства, но преди всичко под маската „приватизация”, а накрая всичко се сгромолясва. Балоните започнаха да се пукат един по един...

В интервю за EconomyNews.bg Руси Статков, член на Надзорния съвет на АПСК коментира качеството на българската приватизация, като прогнозира, че има много потенциални "бомби”, които могат да изскочат от всякъде, ако няма наистина активен контрол.

"Оказва се, че голяма част от купувачите нарушават договорите, защото в началния процес не е осъществен ефективен контрол върху тях – получили са нещо, обещали са нещо и са мислили, че това може така да си продължава. Нашата статистика е, че има около 9300-9400 приватизационни сделки, за които официално се знае, че са извършени. От тях около 4000 са за мажоритарните пакети, които са били собственост на държавата, останалите са миноритарни (остатъчни) и обособени части. От тези 4000, имаме 2500 дела. Тоест повече от половината, между 50% и 60% за съжаление ги констатираме като неизрядни. (62,5% - бел.а.). За мен един от основните изводи е, че има много недобросъвестни купувачи, които нямат елементарното чувство за отговорност, изисквано от една елементарна пазарна среда. Говоря на база на практиката, защото ние имаме над 2400 спечелени дела срещу неизрядни купувачи. И то не защото на мен и на колегите ми се иска да унищожаваме бизнеса на някого, а защото по силата на договора, българският съд го е констатирал. Така че за съжаление българската действителност е много трагична и в това отношение. При купувачите липсва елементарна пазарна култура, елементарно пазарно действие. Опорочени са над 2500 сделки, защото няма добросъвестни купувачи и с неизпълнението това не може да бъде наречено друго, освен опорочаване."

----------------------------

*Други факти за Българска външнотърговска банка (БВБ) за размисъл: 1966 година: „Литекс Банк“ е българо-ливанска банка, създадена в Бейрут, Ливан, с активи на БВБ на стойност почти 2 млн. лева с 97% българско участие и общ капитал от 2,2 млн. лева. През 1970 г. „Литекс Банк“ има представителство и в Лондон. През април 1995 г. 97% от „Литекс Банк“ е собственост на Булбанк. През 1998 г. Булбанк продава „Литекс Банк“ на ливански инвеститори.

1987: Bayerische-Bulgarishe Handelbank е създадена като съвместна банка на Bayerishe Vereinsbank и БВБ с централа в Мюнхен. През 1998 г. банката е пререгистрирана като HypoVereinsbank Bulgaria GmbH.