Засилва се натискът за промяна на лихвите

Мира Лазарова
Докато се водят дискусии ще има ли не намаление на лихвите Банка Пиреос – България обяви в петък, че сваля базисния лихвен процент с 0.5% за всички кредити на физически лица и фирми, чиито лихвени условия са обвързани с ББЛП (базов банков лихвен процент). Така базовият процент по тези кредити в лева става 7.5%.
Промяната е в сила от понеделник, 9 ноември, и се отнася за всички съществуващи и новоотпуснати кредити от този вид, гласи съобщение на институцията.
Освен това банката намалява и лихвените проценти по тримесечния депозит "Пиреос Аванс". Новите лихвени равнища на депозитите, са в сила също от понеделник, и те са между 3.15% и 6.25% в зависимост от валутата и размера на депозита.
Малко преди това  финансовият министър Симеон Дянков каза, че банковите лихви трябва да намалеят поне с 3%, като неговият аргумент за това е, че финансовият риск постепенно намалява.
През октомври за пръв път от много време имаме балансиран бюджет за месеца, посочи той и това е благодарение на 55 милиона лева повече приходи в сравнение със септември.
След първата среща между министъра и банкери стана ясно, че банките в България могат да предприемат евентуални промени в лихвената си политика при определени условия. Едно от най-важните е нормализиране на депозитния пазар и на лихвите по влоговете, които плащат банките в България - 7-8% средно за депозит в евро и 9-10% за такъв в левове при годишна инфлация близо до нулата. В същото време лихвите по влоговете в другите страни от ЕС са около 2-3%.
Депозитната война, разразила се от началото на годината, предизвикана от самите банки,  тласна и лихвите по кредитите, което създаде огромни проблеми на физически лица и фирми и доведе до увеличение на лошите кредити. Според последни данни на БНБ за третото тримесечие се вижда, че привличането на средства от депозитния пазар стига предела си и играта на банките с лихвата особено по влоговете вече се обезсмисля. Очевидно лихвите ще се стабилизират на определено ново.
Големият проблем са лихвите по кредитите, които затрудняват все повече кредитополучатели.
Намалението на лихвите по кредитите ще зависи от два фактора:лихвите по местните депозити и запазване на позитивната нагласа на капиталовите пазари, според банкери. Те коментират още, че кредитните институции се опитват да задържат лихвите по кредитите на по-ниски нива, за да не понасят кредитополучателите цялата тежест от по-скъпите депозити. Статистиката сочи, че лихвите по кредитите растат по-бавно в сравнение с тези по депозитите, като част от разликата се покрива чрез по-малките печалби за банките.
Според данни на БНБ от септември с повече от 40% е намаляла печалбата на банките в страната от началото на годината.
Вицепрезидентът на Световната банка Кристалина Георгиева коментира пред БНТ „Лихвеният процент е пазарен. Това, което премиерът може да направи и се надявам, че цялото правителство ще прави, е да подобри условията за работа, така че рискът в България да се оценява като по-нисък" . Посоката, в която според Георгиева трябва да работят самите банки, е да диференцират в голяма степен оценката на риска в зависимост от потребителите. "Тези, които са по-сигурни, да получават пари при по-нисък процент, това е нормално", каза Кристалина Георгиева.
Според Виолина Маринова, председател на Асоциацията на търговските банки, нужни са мерки, разположени във времето, които биха изменили икономическата среда и ползването на по-евтин ресурс от страна на банките да е улеснено, което ще им даде възможност да предлагат по-евтини кредити.
Предвижда се изработване на общо становище на банките, чрез което да се търси начин за намаляване на цената на ресурса, който банките ползват за кредитиране.
В сряда следващата седмица е планирана нова среща на банките с финансовия министър Дянков. „Бих искал да бъдат представени поне 10 идеи и конкретни предложения.”, коментира той. По думите му една от възможностите за пробив в тази политиката е емитирането на еврооблигации. Друга идея е да се размразят плащанията за бизнеса, който се занимава със строителни инфраструктурни проекти чрез някакъв меморандум между банките, финансовото министерство и това на регионалното развитие.

Базова информация
Лихвеният процент по кредитите бива фиксиран и плаващ, като всяка банка сама определя формулата, по която да изчислява плаваща лихва.
Напоследък моделът Междубанков  или Основен лихвен процент (ОЛП) + фиксирана надбавка се заменя с формулата Базов лихвен процент (БЛП) + фиксирана надбавка. Банките вече не използват ОЛП като плаващ компонент при формирането на лихвите. Той служи само като ориентир относно промяната на лихвените проценти. Сред компонентите, които влияят на т.н. БЛП са:
Цената  на привлечения ресурс, като се има предвид че набавянето на парични средства в лева се осъществява главно чрез депозити, а по-високите лихви по депозитите предполагат по-високи лихви по кредитите. На международния междубанков пазар българските банки се финансират по-скъпо, поради по-лошия рисков профил на страната.
Процент на минимални задължителни резерви – това са блокирани средства, които иначе биха били използвани в оборота на банката.
Процентът на  инфлацията  – обезценената валута предполага покачване на номиналните лихвени проценти.
Рисковата премия поради риск от неплащане.
Печалбата за банката – голямата конкуренция в банковата система се свързва със задържане на лихвите, като се компенсира от печалбата, за да не изпадне банката от пазара. Обратно, у нас пазарът се диктува от няколко големи банки и това е предпоставка за по-високи лихви. Банките сами съобразяват компонентите, които да включат в лихвата, и на кои каква тежест да дадат.