АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Застарява ли българският бизнес елит ?
Фамилният бизнес съставлява важна част от българската икономика и все по-важно става за стопанството ни как в този сектор компаниите ще преминат в ръцете но следващото поколение. Изследване на БСК показва някои тенденции, които вече са се очертали.
Около 42% от всички частни български фирми са семейни. Резултатите от изследваният показват, че добавената стойност на фамилния бизнес в България към БВП е над 19%. Те осигуряват около 600 000 работни места, близо една трета от наетите. Делът на оборота на семейния бизнес спрямо общия оборот на всички фирми в страната е около 20%. Българските семейни фирми са малки компании, предимно микро и малки предприятия, опериращи предимно в традиционни сектори, като търговия и услуги, хотелиерство и ресторантьорство, строителство, преработваща промишленост, селско стопанство.
Застаряването на бизнес елита в България и динамиката в развитието на фамилния бизнес, извеждат на преден план един актуален, изключително важен за икономиката на България проблем свързан с приемствеността, унаследяването и трансфера нa бизнеса. По приблизителни данни над 40% от собствениците на българските семейни фирми са изправени пред необходимостта да предадат бизнеса си на новото поколение наследници. Едва около 6% от собствениците на българските фирми са второ поколение.
Cлeдвaщoтo дeceтилeтиe ще бъдe oпpeдeлящo зa cъдбaтa нa 36% от бългapcĸитe фaмилни ĸoмпaнии, тъй ĸaтo тoвa e пepиoдът, в ĸoйтo нoвoтo пoĸoлeниe ще пoeмe вcичĸo в cвoи pъцe. Този проблем не касае само семейния бизнес. Немалка част от съдружниците, партньорите, акционерите в другите търговски дружества са на възраст, в която неизбежно трябва да се замислят по въпроса за приемствеността.
Според изследователите трансферът на бизнеса е най-критичната фаза от жизнения цикъл на малката фирма и един от основните рискове във фамилния бизнес. Според международните проучвания6 само около 40 % от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо (основатели на бизнеса) към второто поколение и едва 15 % достигат третото поколение наследници. След третото поколение статистиката е много по-негативна и показва рязък спад на представители на фамилията в управлението на фирмата (1%).
Своевременното предвиждане, планиране и осигуряване на плавна приемственост, унаследяване и трансфер на бизнеса е критично важно за дългосрочното оцеляване на фирмата.
Нещо повече, осигуряването на приемственост не е еднократно действие, а сложен, деликатен и продължителен процес, отнемащ години. Освен това Според проучванията, трудностите при постигането на успешен трансфер в бизнеса са свързани с няколко типа проблеми и предизвикателства:
- семейният бизнес не винаги разполага с ясна визия и стратегия
- различните гледни точки на поколенията;
- липсата на знания, умения и готовност за поемане управлението на бизнеса от следващото поколение – бизнес наследници;
- несъгласия в семейството относно вземането на решения за разпределение и реинвестиране на печалбата, както и за ролята и позицията на отделните членове на фамилията;
- отношение на заинтересуваните от дейността на предприятието страни (стейкхолдерите) към трансфера на бизнеса.
В страните с развита икономика има създадени традиции, институционална подкрепа, култура, ценности и практически проверени модели в осигуряването на приемственост. Компаниите насочват своите усилия към създаването на план по предаване на наследствеността, който да подпомогне по-лесното осъществяване на този процес.
За българския бизнес елит, проблемът с приемствеността, унаследяването и трансфера на бизнеса е нов, понякога дискомфортен и по тази причина отлаган във времето, както и в значителна степен подценяван. Все още няма сериозни проучвания, липсват национални политики и инициативи, няма подготвени консултанти и практически инструменти, които да подпомагат този процес.
Проучване на БСК с извадка от 30 000 водещи нефинансови български предприятия с устойчиви темпове на растеж (обхванати 42 200 собственици, управители, съдружници, прокуристи, членове на бордове), показва категорични данни за застаряване на бизнес елита:
-40% от елита на микропредприятията са на възраст над 60 и над 70 години. Между 50 и 60 години са 32%;
-37% от елита на малките предприятия са на възраст над 60 и над 70 години.
Между 50 и 60 години са 35%;
- 32% от елита на средните предприятия са на възраст над 60 и над 70 години. Между 50 и 60 години са 36% ;
- 33% от елита на големите предприятия са на възраст над 60 и над 70 години. Между 50 и 60 години са 36%.
Младите хора на възраст до 29 г. са встрани от предприемачеството. Те не съставляват и 1% от елита в бизнеса. Хората на възраст до 39 г. обхващат само 5-6%. Независимо от това, в последните години, предимно в сектор „Информационни технологии“, се наблюдава засилване на бизнес инициативите на млади предприемачи и учредяване на малки предприятия, които демонстрират висока иновативност и устойчив растеж.
Безспорно, процесът на трансформиране на бизнеса в българските предприятия изостава критично. Над една-трета от бизнес елитите предпочитат да задържат изцяло контрола си (собственост и управление) върху бизнеса, дори и в значително напреднала възраст.
До 10 години в тази възраст ще влязат нови 35% от собствениците на бизнеса. От друга страна, данните са сигнал за недоверие и/или проблеми и липса на готовност за въвеждането в бизнеса на второто поколение предприемачи, наследници на собствеността.
Последствията от тази ситуация могат да се окажат крайно неблагоприятни за жизнения цикъл на фирмите, за навлизането на нови и свежи идеи, и като цяло - за развитието на бизнеса в страната.
снимки:pixabay.com
Tweet |
|