АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Парламентарната поправка смекчава конституционно заложената дългова спирачка, позволявайки вземането на заеми за разходи за отбрана, гражданска защита, разузнаване и киберсигурност. Всички подобни разходи, надвишаващи 1 на сто от германския брутен вътрешен продукт (БВП) могат да бъдат финансирани с нов дълг.


Планираното смекчаване на строгото конституционно ограничение за държавните заеми, известно като "дългова спирачка", ще се прилага не само за разходите за отбрана, но и за федералните разходи за гражданска защита, разузнавателните служби, киберсигурността и помощта за държави, които са били нападнати в нарушение на международното право.


Първите реакции в социалните мрежи са положителни, но едновременно с това започна бурен дебат за ползата и резултатите от планираната гражданска акция.


Наложително да се предприемат четири мерки. Първо, да се направи оценка на риска. Второ, да се изследва целия остатъчен ресурс на железно-решетъчните стълбове. Трето, да се увеличат мобилните аварийно-ремонтни групи в зимни условия. И четвърто, да има повече контрол и отговорност от страна на КЕВР, МЕ и Комисия по енергетика към НС.


Изводът, който може да се направи е, че е необходимо да се насочат законодателните усилия към промени, касаещи структурата и организацията на взаимодействие между отговорните институции, както и тяхната отговорност за състоянието на безопасността на движението по пътищата.


Новата финансова рамка предвижда повече средства за Механизма за гражданска защита на ЕС, отколкото първоначално бяха поискани от Европейската комисия. Решението е взето в отговор на природните бедствия през изминалата година. Според плана държавите членове ще могат да използват до 10% от Европейския кохезионен фонд за предпазване от бедствия и възстановяване в бъдеще.


Например в Истанбул, който бе тежко засегнат от земетресението през 1999 г. и където учените отдавна прогнозират опасност от нов силен трус, са застраховани само 63% от жилищата, сочат данните на Института за застраховане при природни бедствия. В столицата Анкара покритието е даже по-ниско – 54,5%.


Литовските законодатели одобриха създаването на отбранителен фонд за натрупване на финансови ресурси за покриване на най-неотложните нужди на страната за укрепване на нейните отбранителни способности и гражданска защита. Литва отделя 2,7% от БВП за военни разходи.


Столичната община е заредила лимити за финансиране на разплащания на разходи на районните администрации за 100 300 000 лв., а към второстепенни и третостепенни разпоредители на средства – 28 500 000 лв.


Част от застрахователите на пазара предлагат застраховки за различни видове земеделски култури - полско и оранжерийно производство.