Застраховките печелят все повече доверие

Проучването на АБЗ „Нагласи към застраховането и застрахователна грамотност“ е проведено през м. март 2020 г. от агенция „Тренд“ сред 1000 лица от цялата страна на възраст 18-65 г. Целта му е да изследва нагласите на българите към застраховането, запознатостта със и използването на застрахователни продукти, потребителското поведение и нивото на застрахователна грамотност. Подобно проучване, като тематика и мащаб, не е правено досега в страната.  Прочитът на резултатите очертава няколко основни тенденции и насоки на потребителските нагласи. Наблюдава се повишаване на доверието към застрахователния сектор, както и сравнително висока степен на разбиране за ползата от застраховките. Но наред с това са налице устойчиви негативни вярвания по отношение на застраховането, които не отразяват реалистично  практическия опит на потребителите. Очертават се и дефицити при информирания потребителски избор, които предполагат необходимост от по-активни образователни действия в тази посока.

Позитивна тенденция по отношение нивото на доверие към застрахователния сектор

По ниво на доверие застрахователните компании се нареждат след банките със значителна преднина пред други финансови институции. Отчита се превес на хората, които са заявили, че имат доверие на застрахователите (47%) пред тези, които декларират недоверие (41%). Положителен е превесът и при банките (по-значим в сравнение със застрахователите), при останалите финансови институции съотношението е в полза на дела на недоверие. Резултатът може да се определи като позитивен за застрахователния сектор, особено като се отчете развитието му във времето. Преди 10 години, въпреки че застрахователите отново са след банките по ниво на доверие, съотношението е било обратно - доверие в застрахователния сектор са декларирали 40% от хората, а 46% - недоверие, според данни от проучването „Финансовата грамотност в България“ на Световната банка от 2010 г. 

По тази тема, както и при останалите въпроси от проучването, се регистрират значими разлики в отделните демографски групи. Такива са категориите „образование“, „доход“, „социален статус/занятие“, като разлики се отчитат и в останалите категории. Например, сред хората с висше/полувисше образование делът на тези, които имат доверие в застрахователните компании е  63%, а този при лицата с основно/по-ниско – 24%.  Още по-значима е разликата при категорията „доход“ -  72% от лицата с доход над 1500 лв. имат доверие в застрахователните компании, при лицата без доход този дял е  14%.  

Потвърждение на позитивната тенденция се открива и при прочита на резултатите от въпрос за изследване на устойчиви нагласи към застраховането: 54% от анкетираните не са съгласни с твърдението „Не вярвам на застрахователите“. Още по-висок дял на несъгласни с това твърдение се регистрира при коментираните по-горе социални/демографски групи. Например, при групата лица с доход над 1500 лв. този дял достига 80%.

Сред възможните обяснения, наред с нивото на информираност,  е практическият опит на групите – употребата на застрахователни продукти значително по-голяма при лицата с по-високо образование и доход.

Друга позитивна тенденция е, че хората в по-висока степен разбират  ползата от застраховките. Въпреки това, преобладаващо ги сключват по задължение.

За 76% от хората застраховките са вид сигурност, 68% считат, че застраховките спестяват бъдещи непредвидени разходи, а за 58% застраховките не са излишен разход. Но наред с това по-висок дял сключват застраховки по задължение - 59%, по собствено желание правят това 37%, като единствената група с обратно съотношение (в полза на доброволното сключване на застраховка) е тази на лицата с висше образование. Интересно е, че всеки  втори (53%) счита, че хората не разбират от застраховки и затова не си правят.

Въпреки позитивните тенденции се отчита и дълбок дисбаланс между действителен потребителски опит и устойчиви негативни нагласи към застраховането.

Особено показателен е резултатът, че 90% от ползващите застрахователни продукти не са имали проблеми със своя застраховка, само 8% декларират такъв. В същото време, 33% от анкетираните считат, че застрахователите не са коректни при изплащането на щети.

Цената е водещ фактор при избор на застраховка, което е проблематично доколкото може да доведе до неподходящ избор и в резултат до потребителско неудовлетворение

Цената на застраховката е водещ фактор при избора на конкретна полица за 79% сред ползващите застрахователни продукти, за 36% от тях - това е изгодната оферта с промоционални условия.  Този резултат е разбираем, поради нормалната за потребителите чувствителност към цените. Но също демонстрира необходимостта от повишаване на застрахователната култура и по-задълбочено познаване на продуктите, като се има предвид обвързаността на цената с условията по полиците, ниво на покритие и размер на застрахователните суми. В търсене на най-ниска цена хората могат да закупят полица, чиито условия не отговарят в пълнота на нуждите, съответно очакванията им, и в резултат да останат разочаровани при застрахователно събитие.

Интересно е да се отбележи че, въпреки относително ниските цени на застрахователните продукти в страната, хората ги възприемат като скъпи, което вероятно може да се приеме и като възпиращ фактор за покупка. 52% от анкетираните не считат, че застраховките са достъпни като цена, а според  46% от хората те са скъпи и затова не могат да си ги позволят.

Най-често използваните застраховки очаквано са автомобилните, следвани от имуществените застраховки

На първо място сред ползваните застрахователни продукти очаквано е застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – 63% от хората са имали или имат в момента такава полица. На второ място се нарежда Автокаско с 22%, следвана от имуществените застраховки – 16%, застраховка Живот – 13%. Здравни застраховки са имали или имат 12% от анкетираните, също толкова е делът на хората с Медицинска застраховка за чужбина. Застраховки за кредитополучател се ползват от 7% от анкетираните.

Любопитно сравнение може да се направи между най-често сключвани застраховки и определяните за най-ценни „неща“ в живота. По въпрос от проучването хората определят здравето, семейството и децата, следвани от дома, като най-ценни за тях, а автомобилът поставят на последно място.  Точно обратен е редът в класацията за най-често сключвани застраховки. Тя е водена от автомобилните, а здравните са на 4-то място.

Проучването на АБЗ  „Нагласи към застраховането и застрахователна грамотност“ съдържа и част, посветена на застрахователната грамотност, чрез която се измерват базовите познания в областта на застраховането. Резултатите ще бъдат представени в последващо съобщение на АБЗ. 

[1] Сбор от резултатите „имам пълно доверие“ и „по-скоро имам доверие“

[2] Сбор от резултатите „нямам никакво доверие“ и „по-скоро нямам доверие“