Затрупана с отпадъци, Москва се задушава

Виктория Логинова-Яковлева, Франс прес

      Москва се задушава: отпадъците, които се трупат в сметищата, с дразнещите си миризми и токсичните си изпарения тормозят живеещите в покрайнините на руската столица. А изгарянето им, което властите изтъкват като решение на проблема, далеч не удовлетворява всички.
    Русия произвежда 70 милиона тона отпадъци на година според оценките на екологичната организация Грийнпийс. В около 100 руски града няма разделно събиране и повечето отпадъци от десетилетия се трупат в сметища, които са все по-замърсяващи.
    "Русия, както изглежда, сбъдва предсказанието на физика Нилс Бор, според когото човечеството ще умре, задушено от собствените си отпадъци", иронизира Алексей Кисельов, ръководителят на Грийнпийс-Русия.
    Според Грийнпийс през последните 10 години обемът на отпадъци в Русия е нараснал с 30 процента. Само 2 процента от боклука се изгаря, 7 процента се рециклира, а останалото се трупа в сметищата.
    В околностите на Москва 24 сметища бяха закрити през последните 5 години, защото са опасни за здравето, но 15 други - огромни вонящи планини под открито небе - продължават да приемат нови маси несортирани отпадъци.
    "Повечето бяха създадени преди 50 години, без никаква технология за третиране на изпаренията и на водите", които изтичат оттам, признава местното министерство на екологията.
    Този проблем стана тема на обществени дебати миналата година, когато жителите на Балашиха, град на около 6 километра западно от Москва, задушаващ се от миризмите на съседно сметище, на среща с президента Владимир Путин призоваха за закриването му.
    Изразите на недоволството оттогава растат и понякога са много ожесточени, което е голяма рядкост в Русия, където властта реагира твърдо на всеки протест.
    В края на март във Волоколамск, северозападно от Москва, на петдесетина деца се наложи да бъде оказана медицинска помощ, след като се бяха отровили с газ, идващ от съседно сметище. Хиляди жители тогава протестираха - нещо рядко за Русия - настоявайки за закриване на сметището.
    След това Русия поиска от Холандия да й достави система за неутрализиране на токсичните газове поради липса на ефикасна руска технология в тази област.
    Според експертите близо 11 милиона тона отпадъци се трупат всяка година само в околностите на Москва, тоест 16 процента от всички отпадъци в страната.
    "Най-сложното е, че човек не обръща внимание на проблема, докато не се отделя газ, докато няма изтичане на замърсена вода или пожар в някое сметище", казва Кисельов.
    Изправено пред тази екологична катастрофа, руското правителство обеща да изгради пет завода за изгаряне на отпадъци - четири в района на Москва и един в Казан на Волга.
    Първите два завода, които ще могат да изгарят по 700 000 тона отпадъци на година и да произвеждат всеки един от тях по 70 мегавата ток, трябва да бъдат завършени през 2021 г. във Воскресенск, югоизточно от Москва, и в Наро-Фоминск, североизточно от Москва.
    "Целта е да се сложи край на складирането на отпадъци в сметищата", обяснява Андрей Шипельов, директор на компанията Ар Ти-Инвест, която разработва проекта.
    Работата по проекта трябва да започне в идните седмици, но местното население засили протестните акции, опасявайки се от негативно въздействие върху околната среда.
    "Искаме заводи за рециклиране, а не за изгаряне", негодува жителката на Наро-Фоминск Марина Мелникова.
   Както други жители на града й, събрали 4000 подписа срещу проекта, които бяха предадени на Путин, Марина признава, че се страхува от замърсяването с канцерогенни диоксини, които биха могли да идват от отпадъците от заводите.
    "Трябва да разрешим проблема с отпадъците. Но защо започваме от последната брънка във веригата? Къде е рециклирането и разделното събиране?", пита комунистическият активист Игор Вавилов.
    На 14 април се проведоха протести в няколко града в Московски район. На тях протестиращите поискаха закриване и рехабилитация на сметищата.
        Няколко хиляди демонстранти разкритикуваха и изграждането на инсинератори.
        Шипельов, директорът на проекта, отхвърли тези критики, уверявайки, че става дума за "най-модерните технологии", разработени от швейцарско-японската компания Хитачи Зосен Инова, която вече е изградила 500 инсинератора в различни страни, тоест една трета от всички заводи от този тип в света.
        "Тези предприятия изобщо не са опасни. Нито диоксините, нито други опасни елементи няма да излизат от завода", казва Шипелов. "Високите температури ще позволят унищожаването на най-опасните диоксини в реактора", казва той.
    Еколозите са от своя страна убедени, че развитието на инсинерацията на отпадъците не е най-доброто решение за Русия, казва експертът Кисельов. "Защо да се създава нов източник на замърсяване, когато можем да разрешим проблема чрез заводи за преработка на отпадъци", казва той.
/БТА/