Защитете финансите от политиката

Робърт Шилер*, в. Ведомости
Централните банки по цял свят се оказаха неспособни да забележат признаците на разрастващата се финансова криза преди появяването на очевидните симптоми през 2007 г. Експерти от Международния валутен фонд още през юли 2007 г. заявиха, че от 47 централни банки, публикували обзор на финансовата стабилност (FSR), „на практика всички” дадоха „положителна оценка на финансовата система на своята държава”.
Централните банки ни подведоха, и въпреки това, за тях трябва да остане водещата роля в предотвратяването на потенциални кризи в бъдещето. До този парадоксален извод достигнаха в своя отчет на тема „Как да се подсигури финансовата система” групата от Squam Lake (www.squamlakegroup.org), към която спадат 15 учени - икономисти, работещи в сферата на финансите.
Всяка икономика безусловно се нуждае от надзор в областта на макроикономиката (става дума за държавните регулатори, които следят не просто стабилността на отделните финансови институти, а цялата финансова система.
Централните банки - напълно логично претендират за тази роля. Останалите регулаторни органи се оказаха не по- добри оракули при предсказването на последната криза и още по- слабо ще подходят по отношение на ролята си при настъпването на следващата.
Новото правителство на Великобритания, начело с Дейвид Камерън, наскоро направи подобно заключение и обяви плановете си по прехвърляне на контролните регулаторни функции от Службата по финансови услуги (FSA) към Централната банка на Англия.
Но единно мнение за  регулаторната роля на централните банки още няма.
В САЩ, например, признават за необходимостта от макрорегулация, но не виждат в тази роля Федерания резерв. Последните изменения в законодателството на страната предоставят макрополитиката в ръцете на нова структура - Съвет по надзор на финансовата стабилност (Financial Stability Oversight Council, FSOC). Една не лоша идея, но председател на Съвета ще бъде американският министър на финансите, а ръководителят на Федералният резерв, независимо, че получи и нови правомощия, ще бъде просто един от редовите членове.
Управляващият Съвета може да бъде разглеждан като политическо назначение, който ще работи в интересите на президента. Също така стана ясно, че дори и в името на стабилизирането на икономиката, тези хора обикновено не се решават на смели решения или непопулярни стъпки. Настоящият президент на САЩ, разбира се помни, колко сложно беше да убеди гласоподавателите да дадат гласа си за него и постоянно се грижи за поддържането на рейтинга си, за да не пропилее перспективата на партията си на следващите избори. Министърът на финансите е член на президентския екип и дори работи в съседна сграда.
Джордж Буш спечели изборите през 2000 г. През 2003 г. той назначи за министър на финансите Джон Сноу, бивш генерален директор на компанията за железопътен транспорт CSX. Сноу беше крайно признателен на президента и безапелационно поддържаше президентските инициативи, докато не подаде оставка през 2006 г., точно преди кризата. Ако тогава бяха направени последните икономически реформи, то Сноу щеше да отговаря за стабилността на цялата американска икономика.
Един от водещите лозунги от предизборната кампания на Буш през 2004 г. беше „общество на собственици”. Буш доказа, че за успеха на икономиката е нужно хората да приемат отговорност за пропуските си.
Политиката имаше за цел да увеличи броя на собствениците на жилища. Оказа се, че избирателите харесаха идеята, особено що се отнася до държавна политика, която разду пазара на недвижимите имоти.
Сноу повтори думите на шефа. „Американската икономика се сви като пружина и е готова да отскочи напред,” заяви финансовият министър на САЩ през 2003 г. Две години по- късно, когато балонът на пазара на имоти достигна връхната си точна, Сноу заяви: „Можем да сме доволни от това, че икономиката е на верния път и се развива устойчиво.”
На Буш трябва да се признае, че през 2006 г. назначи на Бен Бернанке за председател на Федералния резерв. И Бернанке не беше човек на президента.
Подобни проблеми се наблюдават и в други държави. Хората, които печелят избори, често в кризисни ситуации се оказват ограничени в избора си. Ето например през 2003 г. пресата съобщи, че австралийския финансов министър Кен Хенри предупреждава за опасност от формиране на балон на пазара на недвижими имоти. Скоро след това Хенри се опита да се отметне от собственото си изявление. През тази година той все пак излезе с предложение за нова данъчна политика, която да спре увеличаването на балона. Сега обаче не може да убеди правителството да предприеме предложените мерки.
В същото време, през последите десетилетия ръководителите на централните банки постепенно утвърдиха принципа на независимост от прекия политически натиск. В много страни по света обществото споделя мнението, че централните банки работят по- добре, ако няма политическа намеса. Утвърдено е схващането, че управителят на централната банка подкрепя разумна политика, ориентирана към дългосрочни цели, и тази традиция силно облекчава работата на централната банка.
Като изключим това, че централните банки не успяха по- рано да видят формирането на кризата от 2007 г. и не взеха никакви мерки, за да я предотвратят, то те действаха решително и енергично, когато кризата стана факт. Антикризисната политика беше глобална и координирана. Затова помогна утвърдена традиция на политическа независимост.
Кризата за пореден път подчерта необходимостта за макронадзор на финансовата система. И  дори управителите на централните банки да не могат да дадат безупречна оценка на финансовата стабилност, то те се намират в най- добрата политическа и институционална позиция, за да я обезпечат.

*Робърт Шилер е професор по икономика в Йейлския университет.