Защо Великобритания стана „препъни камък”?

Великобритания остро се противопостави на останалите държави от ЕС по време на срещата на върха в Брюксел, предадоха световните агенции. Страните-членки не успяха да се договорят за ревизия на договора на Евросъюза на ниво 27, целяща засилване на бюджетната дисциплина на еврозоната. Държавите от валутния съюз ще трябва сами да приемат новите правила. Ръководителите, които провеждат среща в Брюксел, се споразумяха по съдържанието на мерките, които трябва да затегнат управлението на публичните сметки на валутния съюз с въвеждането на "златно правило" във всички страни и почти автоматичното налагане на санкции. Те се надяват, че това ще е достатъчно, за да бъде убедена Европейската централна банка (ЕЦБ) да направи повече, за да им помогне при овладяването на безкрайната дългова криза, която продължава повече от две години и заплашва самото оцеляване на еврозоната. След повече от 9 часа интензивни преговори държавните и правителствените ръководители не успяха да се споразумеят за промяна на договора за ЕС, целяща реформиране на еврозоната, която се нуждаеше от одобрението на всички 27 държави-членки.
В основата на този сравнително предвидим епилог бяха изискванията на Великобритания в замяна на съгласието й, които създадоха напрежение по време на преговорите. Заради натиска на евроскептиците в своята партия британският премиер Дейвид Камерън заплаши да наложи вето. Той поиска лондонското Сити да бъде освободено, ако се наложи, от европейското наблюдение на финансовия сектор. "Бихме предпочели споразумение на ниво 27, това не беше възможно заради позицията на нашите британски приятели", които поставиха "неприемливи за всички останали страни искания", каза със съжаление френският президент Никола Саркози. Камерън обаче изрази задоволство. "Това беше трудно, но добро решение", заяви той и допълни, че страната му не е получила необходимите защитни прегради. Заради този неуспех, еврозоната се ориентира към договор, ограничен само до 17-те страни членки, към които ще се присъединят още поне шест от десетте страни на ЕС, които не членуват във валутния съюз, сред които България.
Освен Великобритания, Унгария също отхвърли предложението. Швеция и Чехия заявиха, че се нуждаят от време, за да вземат решение. Поради това най-вероятно ще бъде подписано междуправителствено споразумение между държавите от валутния съюз и техните партньори.
Противопоставянето с британците в Брюксел може да остави следи в цяла Европа, затвърждавайки идеята за континент, функциониращ на няколко скорости. "Решение, в което не участват всички държави-членки на ЕС, ще изпрати посланието, че Европа е разделена. Това няма да е добър сигнал", заяви преди срещата на върха високопоставен представител на ЕС, пожелал да остане анонимен. Този сценарий тревожеше още от самото начало президента на ЕС Херман Ван Ромпой и най-вече председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, чиито служби ще имат в рамките на споразумението за еврозоната по-малка роля спрямо споразумение, засягащо всички държави-членки на ЕС.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че срещата на върха на ЕС е постигнала "добър резултат", който ще позволи да бъде върнато доверието в еврото. "Ние ще създадем бюджетен съюз за еврото, който ще бъде същевременно съюз на стабилността", посочи Меркел. "Винаги съм казвала, че 17-те държави от еврозоната трябва да си възвърнат доверието и смятам, че с днешните решения това може и ще бъде постигнато", добави германският канцлер.
"ЕС има 27 държави-членки, не 17 или 17 плюс", заяви вчера полският премиер Доналд Туск и предупреди, че друго решение ще бъде фатално за Европа. Целта на новия договор е засилването на бюджетната дисциплина в еврозоната, което според Германия е от съществено значение за овладяване на дълговата криза. Освен почти автоматичното налагане на санкции и златното правило за връщане почти в пълно равновесие на бюджетите, се предвижда и право на засилена намеса на ЕС при подготовката на националните бюджети. Страни, които се ползват от международна помощ, като Гърция или Ирландия, ще могат да бъдат поставяни под европейско попечителство.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги изрази задоволство от "много добрия резултат за еврозоната" във връзка с взетите решения на срещата в Брюксел в областта на бюджетната дисциплина. "Това е сигнал, който очаквахме", коментира европейски дипломат, който се надява, че валутната институция ще приеме оттук нататък да купува по-масово публичния дълг на уязвимите държави на пазарите, за да се намалят лихвите по държавните облигации, достигнали до непоносими нива./AFP