Защо Венецуела унищожава природата си?

Докато полетът от Каракас се приземява към националния парк "Канайма" във венецуелския щат Боливар, стюардите и стюардесите приканват пътниците да погледнат през прозорчетата от лявата страна, за да се насладят на панорамата. Огромни планини с плоски върхове на поне 500 милиона години изплуват от мъглата като врата към един друг древен свят, в който всичко изглежда недокоснато от човешка ръка.  Ако погледнат от дясната страна обаче, ще видят доста по-мрачна картина: земята е осеяна с обезлесени участъци, покрити с кал и пясък, знак за унищожението, причинено от незаконните златни мини. Вместо да се опита да спре тази екологична катастрофа обаче венецуелското правителство я насърчава, пише списание "Икономист".

В миналото Венецуела е била известна с богатата си растителност. През 1977 година страната е била първата в Латинска Америка, която създава министерство на околната среда. Големи площи са били обявени за национален парк и правителството приема закони за опазване на дивата фауна. Паркът "Канайма" се превръща в черешката на тортата на тези мащабни планове за опазване на местната природа. В този период държавната петролна компания "Петролеос де Венесуела" (PDVSA) е била добре управлявана и е осигурявала на правителството достатъчно средства и не е било необходимо да се изсичат гори. 

Понастоящем обаче авторитарното правителство на Николас Мадуро има различен план. Администрацията е корумпирана и лишена от ресурси заради лошо управление и икономическите санкции, а "Петролеос де Венесуела" изпитва сериозни трудности, отбелязва "Икономист". Мадуро се опитва отчаяно да намери нови източници на приходи. От Амазония до Карибите правителството е дало зелена светлина за неистовата надпревара за добив на минерали. 

Процесът е стартирал през 2016 г., когато цената на петрола е била много ниска. Мадуро обявява, че на компаниите за добив на минерали ще бъде отделена територия под формата на полумесец, голяма три пъти, колкото Швейцария и разположена в южната част на Венецуела. Той й дава гръмкото наименование "минна арка". Целта на инициативата е била да привлече инвестиции за добив на злато, желязо, кобалт, боксит, танталит, диаманти и други минерали.

След победата на Мадуро на изборите през 2019 г. САЩ, които ги обявяват за нередовни, налагат серия от санкции срещу "Петролеос де Венесуела". Икономиката на Венецуела вече е била в криза, но от този момент нуждата от налични пари е нараснала експоненциално. Трябваше бързо да се научим да зависим по-малко от петрола и да търсим злато, обяснява шефът на компания от Каракас. 

Оттогава са били подписани някои законни договори с китайски, канадски и конгоански компании, но никой от тях не е прераснал в значителни проекти. От друга страна инвестициите в страна, управлявана от авторитарен режим , не са особено привлекателни. И така в "минната арка" е започнала надпреварата за злато, ръководена от тъмния съюз между наркотрафиканти, генерали, криминални банди и колумбийски партизани , като правителството е поглъщало  не малка част от печалбите.

През 2016 г. неправителствената организация "Глобална инициатива" предположи, че вероятно 91 на сто от венецуелското злато се произвежда нелегално. След създаването на минната арка този процент сигурно е нараснал допълнително. От съвместно разследване, проведено през януари от независимия венецуелски сайт armando.info и испанския вестник "Паис" става ясно, че в двата щата с най-голям добив на полезни изкопаеми - Боливар и Амасонас, има поне 42 нелегални канала за контрабанда на злато. Незаконният добив на злато  е изключително привлекателен за много венецуелци, най-вече поради факта, че не разполагат с много алтернативи.

Заплатите  в страната рязко са се понижили при управлението на Мадуро:  в момента държавните служители заработват по-малко от 10 долара на месец. Десетки хиляди души, основно мъже, са се преселили в "Канайма", за да си търсят късмета като миньори. Туристите се страхуват да посещават Венецуела и местните гидове в парка, които преди са ги придружавали, сега нямат друг избор освен да започнат да копаят.

Дърветата са били изсечени, за да може да се копае за злато. Между 2002 и 2020 г. Венецуела е загубила 533 000 хектара девствени тропически гори или 1,4 на сто от общия им брой, според данните на екологичната организация "Глоубъл форест уоч" (Global Forest Watch). Дейността по извличане на минерали е извън контрол, потвърждава и природозащитникът Алехандро Алварес Ирагори. Понастоящем Венецуела е на първо място в Амазонската екваториална гора по незаконна дейност, свързана с добив на минерали. 

През 2019 г. Амазонската мрежа за геореферирана социално-екологична информация (Red amazónica de información socioambiental georreferenciada) е отчела 1899 операции по извличане на минерали във венецуелската част на Амазония. В бразилската част - територия, която е десет пъти по-голяма, операциите са били едва 321.

Миньорите замърсяват местните води, използвайки живак, за да отделят златото от скалата и така опасните отпадъци се озовават в реките. Опасно високи равнища на живак са били регистрирани в косите на местните жители, които се къпят или пият вода в реките в района. По данни на екологичната организация "Ес Оу Ес Ориноко" (SOS Orinoco) през 2021 г. при над една трета от индианците пемони от парка "Канайма" са открити равнища на живак, надвишаващи прага за безопасност на Световната здравна организация. Отравянето с живак увеличава риска жените да родят деца с мозъчни увреждaния. 

Държавната петролна компания също нанася щети на околната среда. При управлението на Уго Чавес, предшественика на Мадуро, хиляди сътрудници са били уволнени и заместени с  доверени хора, пише италианското издание "Интернационале". Оттогава компанията става по-малко ефективна, тъй като губи компетентни хора и в момента инфраструктурата е в много лошо състояние. Според организацията "Обсерватория за политическа екология на Венецуела" (Observatorio de ecología política ) всеки месец има 5,8 случайни петролни разлива. 

В езерото Маракайбо, където през 20-те години на миналия век са открити първите петролни находища, разливите са постоянно явление от 2015 г., твърдят местните хора. Замърсяването в селското стопанство само е влошило ситуацията. Днес голяма част от огромното езеро е покрита с килим от гнили водорасли. Правителството обаче обвинява природозащитниците, че раздухват проблема и пречат на работата на властите. 

През 2011 г. правителството спря да публикува статистически данни за околната среда. Оттогава за реалното измерение за замърсяването на водата и обезлесяването могат само да се правят хипотези. Метеорологичните станции, построени с  големи икономически разходи на върха на планините в парка „Канайма“, са изоставени. През 2014 г. министерство на околната среда е прекръстено на министерство на екосоциализма (идеология, която слива аспекти на социализма с тези на екологията). Правителството с право се гордее с природните красоти на страната, но изглежда не счита за свой дълг да ги опазва, признава един дипломат. 

През октомври Мадуро обяви и плана си за създаване на "споделен" град в националния парк "Авила", в който строителството по принцип е забранено със закон. Според някои теории Мадуро е проявил определен интерес към мистицизма на индийците. Затова е решил да построи нещо, което наподобява Ауровил или "Градът на зората“, индийски град, изграден през 60-те години на миналия век от последователи на един гуру, за да допринесе за единството на човечеството. Тази операция видимо нарушава одобрените от правителството укази от 2004 г., които забраняват всякаква строителна дейност в националния парк.

Има обаче друг район в страната, който някога е бил непокътнат, където миньорите вече работят. В Гран Роке, най-големия остров от архипелага Лос Рокес, близо до уникален коралов риф, се строят градове и хотели. Експертите се опасяват, че проектът може да промени деликатния екологичен баланс в един район,който е известен с дивата си фауна, част от която са и вид костенурки, застрашени от изчезване.

Имената на инвеститорите в проекта не са известни, но според жителите на зоната собственикът на една от най-големите вили е високопоставен държавен служител. Да се унищожава природата, за да се строят луксозни вили не е точното определение за екосоциализъм. Но светът на Мадуро във Венецуела е полудял, заключава "Икономист“.

/БТА/