Защо държавата ще покрива влогове над 100 хил. евро?

В интервю за радио „Фокус” Руслан Стефанов, главен икономист от Центъра за изследване на демокрацията каза: Въпросът е защо държавата ще покрива влогове над 100 хил. евро?

Водещ: Господин Стефанов, как е било допуснато безразборното разхищение на няколко милиарда от Корпоративна търговска банка?
Руслан Стефанов: Първо трябва да сме прецизни в изказа – все още не е доказано, че има разхищение на милиарди от Корпоративна търговска банка. Това, което днес ни каза БНБ, или поне това, което аз прочетох в тяхното съобщение, официалното им прессъобщение, е, че има някакви криминални дейности, които не знам самата БНБ как е определила тези актове като криминални дейности, но че има криминални дейности, че има унищожаване на кредитни досиета, но че те самите не са могли според мен да установят дали тези криминални дейности са свързани с източване или с нещо друго в банката. Това, което поне на мен ми стана ясно и е хубаво наистина много внимателно да се казват фактите в случая, е, че има унищожаване на кредитни досиета и че има теглене на средства в брой от банката. Останалото ми се струва шум, който не бива да се поддава да го коментираме. По-скоро това, което внимателно трябва да четем и да коментираме наистина изявлението на БНБ и то официалното – това, което те са пуснали като прессъобщение на тяхната страница, така че това, което може със сигурност да се казва, е, че липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата съществени части от кредитните досиета за кредитния портфейл в размер на 3,5 милиарда лева.
Водещ: Извинете, това какво означава?
Руслан Стефанов: Това означава, че са унищожени досиетата за 3,5 милиарда лева. Нищо не означава. Това въобще не означава, че тези 3,5 милиарда лева са източени, че липсват, че не са, че са лоши кредити или нещо такова. Т.е. това означава това, което пише, че няма кредитни досиета за кредити, раздадени в такъв размер. Какво означава? Какво означава това, не можем да кажем със сигурност и другото, което е новина, е, че в случая това, което можем да коментираме, разбира се, е, че по данни на квесторите само ден преди Корпоративна търговска банка да бъде поставена под специален надзор чрез трето лице са изтеглени и преведени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка – 205 милиона лева или 206 милиона лева в равностойност в брой предимно в евро, т.е. аз тази информация, за мен цялата информация от работата на БНБ, на квесторите и на одиторите до момента е, че е установено, са установени три факта – единият е, че липсват кредитни досиета за огромна част от кредитния портфейл на Корпоративна търговска банка, второто е, че са установили свързаност, като за мен е много трудно да разбера как са установили свързаност при условие, че липсват тези досиета, кредитни досиета.
Водещ: Да, това е голям въпрос.
Руслан Стефанов: Как са установили, че кредитният портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер на банката, и третото е, че от банката е изтеглена огромна сума в кеш, а именно 205 милиона лева, и разбира се, това повдига много въпроси, но тези въпроси отново аз това, което не искам да започна, спекулация е колко е източено и колко липсва. Това, което казват фактите, и това, което аз прочитам в съобщението, е, че липсват кредитни досиета, че някак си БНБ и квесторите, и одиторите са установили, че огромна част от портфейла на КТБ е за фирми, свързани с управата на същата тази банка, и че са изнесени едни огромни пари, и също така това, което разбрахме, е, че Банков надзор на БНБ няма никаква вина за това и че по закон нямат правомощия да надзирават така банката, че да могат да предотвратят тези неправомерни, според тях, действия, т.е. това за момента според мен са фактите. От друга страна, другият факт, който трябва да коментираме, а и ми се струва, че е важен за вашите слушатели, е, че депозитите на гражданите са покрити и ще бъдат предоставени за ползване чрез одържавената банка „Креди Агрикол“, на която ще бъде сменено името.
Водещ: Момент, господин Стефанов, много важен въпрос – не е обяснено, не става ясно защо държавата покрива и негарантирани влогове с държавни средства. До 100 хиляди евро, то е ясно, това е европейска директива. Защо над 100 хиляди лева държавата ще ги покрива на частна банка?
Руслан Стефанов: Това е един добър въпрос, особено когато преди това всички бяхме свидетели как тази банка не без помощта и на българското правителство, и разбира се, с най-малкото на благосклонното гледане от страна на централната банка, натрупа всичките тези активи и съответно всичките тези депозити в продължение на няколко години. Искам да кажа, че в случая този въпрос е резонен и разбира се ние като данъкоплатци трябва да го задаваме – защо трябва да покриваме депозитите на онези, които са над законово гарантираните, но от друга страна, ако погледнем какво се случи в повечето европейски страни, които преживяха такива банкови кризи последните пет години, там имаше горе-долу подобна схема на покриване. Разбира се това за мен ще бъде най-големият въпрос, на който ще трябва да отговорят от централната банка в българското правителство – защо наистина данъкоплатците трябва да покрият депозитите над тези законово гарантирани. Отговорът, който видях в съобщението на Българска народна банка е, че приемаме, че банковата стабилност е едно обществено благо, т.е. за всички нас е много хубаво, че имаме една стабилна банкова система и че, ако искаме да се радване на тази банкова стабилност, трябва да преглътнем това спасяване чрез данъчни пари и съответно да бъдем щастливи, че продължаваме да ползваме едно такова обществено благо. Поне аз това прочетох като обяснение в съобщението на Българска народна банка.
Водещ: Това звучи ли ви сериозно, извинявайте, вие сте анализатор, финансов анализатор? Това звучи ли ви сериозно – нека да си говорим откровено.
Руслан Стефанов: Вижте, в случай, когато има… Не, то звучи съвсем сериозно, особено когато става въпрос за толкова…
Водещ: За 2 милиарда, с който ще се рефинансира…
Руслан Стефанов: … и разбира се, не бива, отново казвам, не е ясно дали държавата реално ще използва средства, за да рефинансира и в какъв размер. Аз пак казвам – това, че има загубени кредитни досиета за 3,5 милиарда не означава, че тези кредити ги няма, не означава, че те непременно са лоши, или не означава, че зад тях липсват активи, което означава, че е напълно възможно по-голяма част да бъде от тези допълнителни средства, които са необходими, да бъдат покрити именно чрез активите на Корпоративна търговска банка. Това, което не стана ясно, е – има ли оценка, наистина, реална, каква част от тези депозити или от пасивите на Корпоративна търговска банка не са покрити от активи, или от кредити. От тази гледна точка това, което всички очаквахме да чуем, каква е дупката в баланса на Корпоративна търговска банка, ние не го научихме. Научихме само, че има липса на информация, за да се установи тази дупка. Това е, което реално научихме от днешната пресконференция. Затова и аз не бих се ангажирал да коментирам какви точно средства ще отдели българското правителство, за да покрива тази дупка, защото от тези данни, които бяха предоставени, ние не знаем каква е тази дупка. Тя може да бъде всичките тези липсващи 3,5 милиарда досиета, кредитни досиета, но може да бъде и много по-малка, ако те се открият или има съответните следи в сървъри или в електронни системи, или в насрещни информационни блокове, или в регистър на залозите, и така нататък. Т.е. в случая това, което също така разбираме от съобщението на Българска народна банка, е, че има и добри активи, има такива активи, които покриват, т.е. ще бъдат обслужвани и които ще осигурят и те ще бъдат прехвърлени, именно тези добри активи, в „Креди Агрикол“. Не става ясно колко са тези добри активи, т.е. ние за момента не разбираме колко, какъв ще е обемът, който ще има, ще покрие, ще трябва да покрие де факто държавата.
Водещ: И още нещо, което също не става ясно – каква ще бъде съдбата на „Креди Агрикол“, за която се намеква, че ще бъде одържавена, но тя как ще действа, на какъв принцип? Кой ще бъде мажоритарният собственик? Какво ще предприеме правителството, което, както всички знаем, е пред броени дни или седмици на живот?
Руслан Стефанов: Аз не мисля, че там има някаква изненада. „Креди Агрикол“ ще бъде държавна и ще бъде управлявана вероятно от Министерство на финансите. От тази гледна точка в зависимост от това какви средства ще бъдат осигурени, от тази гледна точка наистина там не съществува въпрос, тъй като все пак не трябва да забравяме, че „Креди Агрикол“ е една нормална банкова институция, която работеше безпроблемно, преди да бъде придобита от КТБ и всъщност тя дори в началото беше позабравена и едва по-късно БНБ я прибави към специалния надзор и реално банката разполага и със служителите, и с инфраструктурата, и с всичко необходимо да обслужва своите клиенти. В случая доста по-голяма база клиенти може би, но в случая не мисля, че има, че там има някакъв проблем, какъвто и да е било. Ключовите въпроси отново са тези – колко реално ще трябва да покрие българската държава и дали ще се наложи нещо да покрива, за да придобие тази банка, де факто колко ще струва тази национализация на българския данъкоплатец, а и вторият въпрос, разбира се, е – как е било разрешено и на КТБ да придобие „Креди Агрикол“, ако е имало толкова сериозни нарушения, както сега ни се обяснява – някак си всичките тези въпросителни са твърде много, но пак казвам – по отношение на функционирането на „Креди Агрикол“ и достъпът на гражданите до техните депозити, не мисля, че ще има каквито и да е било проблеми.