Защо е важна газовата връзка България-Гърция?

Завършването на междусистемната газова връзка между Гърция и България ще създаде условия за диверсификация на доставките и повишаване на енергийната сигурност в района. Засилването на конкуренцията, обаче, не може да стане факт без пълната либерализация, диверсификация и интеграция на регионалните газови пазари. Това са основните изводи от анализа "Енергийната сигурност на Югоизточна Европа: ролята на газовата връзка Гърция - България", изготвен от Центъра за изследване на демокрацията, предоставен на БТА.

Югоизточна Европа продължава да бъде енергиен остров на европейския континент. Политиката на повечето страни в региона остава далеч от постигането на приоритетите на Европейския енергиен съюз, смятат авторите на анализа. Националните енергийни пазари са малки и фрагментирани и в повечето случаи зависими от Русия като външен енергиен доставчик. Така, макар балканските държави да са енергийно най-бедните в Европа, населението им плаща едни от най-високите цени за вносни енергийни източници, което води след себе си сериозни обществени и екологични последици. На юг, ключът към по-висока енергийна сигурност на Югоизточна Европа е в България и в Гърция, а на север в Хърватия - всичките членове на ЕС и НАТО, се посочва в анализа.

За разлика от Румъния, която разполага със собствени енергийни източници, в България и в Гърция се открояват най-ясно проблемите пред енергийната сигурност на целия регион. В това отношение България играе ключова роля за разрешаване на дългосрочните регионални енергийни предизвикателства. За да създаде условия за така необходимия прелом в регионалната енергийна сигурност, българското правителство, на първо място, трябва да доведе докрай либерализацията, диверсификацията и интеграцията на националния електроенергиен и газов пазар, смятат от Центъра за изследване на демокрацията.

През последните десетилетия България подобрява енергийната си сигурност. Според Международния индекс на рисковете пред енергийната сигурност от 2018 г., страната се нарежда на 51-во място сред 75-те най-големи енергийни потребители, като се изкачва от 73-тото си място през 2015 г. и се доближава още повече до средните стойности за страните - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Въпреки това, остава да се преодолеят проблемите на енергийната сигурност в четири основни направления. Доброто управление в сектора е по-скоро изключение, отколкото правило, като краткосрочните политически цели надделяват над спазването на задълженията по подписаните с Брюксел стратегически документи, а прозрачността и последователността в публичния енергиен сектор остават ниски. Енергийната бедност е широко разпространена, тъй като равнището на доходите в България е далеч под средното за ЕС, а темповете на сближаване са бавни. Енергийната ефективност е в процес на повишаване благодарение на европейското финансиране в сектора и държавните програми за саниране на жилищните сгради, но продължава да е под средното равнище в ЕС. Диверсификацията и либерализацията на енергийните пазари напредва с изключително бавни темпове, а най-силно монополизиран е газовият пазар, което спъва ключовата роля, която ще играе природният газ в енергийния преход и снижава конкурентоспособността на българската промишленост, допълват авторите на доклада.

Почти десетилетие след газовата криза през януари 2009 г., когато Русия спря снабдяването за целия регион в средата на зимата, България не успява да покаже решаващ напредък по осигуряването на алтернативен внос при сериозно прекъсване на доставките, се посочва в анализа. При това търсенето на алтернативни газови източници и маршрути за доставка трябваше да се превърне в основен приоритет, за да може страната да намали почти стопроцентовата си нефтена и газова зависимост от Русия. Ако не бъде постигната промяна скоро, има вероятност прекъсването на доставките от 2009 г. и 2015 г. да се повтори, монополното статукво на вътрешния пазар да се запази, а цените на вносния газ да останат сред най-високите в Централна и Източна Европа, изтъкват от Центъра за изследване на демокрацията.

Чрез интерконектора Гърция - България от края на 2020 г. в България ще се доставят 1 млрд. куб. метра газ годишно от азербайджанското газово находище Шах Дениз. Този проект е от стратегическо значение, тъй като директно ще намали зависимостта на България и региона от Русия и ще ги постави в по-добра позиция спрямо "Газпром" при предстоящо подновяване на договорите, преговорите, за което вече започнаха под натиска на Европейската комисия, се отбелязва в доклада.

Авторите припомнят, че усилията за построяването на интерконектора бяха практически замразени в периода 2009 - 2016 г., въпреки осигуреното частично външно финансиране и наличието на договорни задължения към консорциума "Шах Дениз". През изминалите две години и половина проектът бе доразвит, като много от пречките пред осъществяването му бяха преодолени. Съвместното инвестиционно дружество "Ай Си Джи Би" АД вече е сключило дългосрочни обвързващи споразумения за доставки за малко повече от половината от капацитета на газопровода - 1,57 млрд. куб.метра/годишно, осигурило е държавна гаранция за половината от разходите за изграждането (110 млн. евро), както и финансиране от ЕС в размер на 84 млн. евро. Договорено е и освобождаване от изискванията на Третия енергиен пакет, благодарение на което проектът може да се осъществи като нерегулиран газопровод. Компанията оператор започна и процедура по възлагане на дейности по инженеринг, проектиране и строителство.

Предвид равнището на резервирания към момента капацитет и изискваната от акционерите на проектното дружество възвращаемост на капитала, исканата такса за пренос все още е прекалено висока, за да може да привлече допълнителни доставчици на газ. Ако находището Шах Дениз остане единственият източник, цената на преноса ще бъде твърде висока, в резултат на което газът от алтернативни източници може да надхвърли цената на руските доставки, още повече, че цените на "Газпром" се понижиха значително в периода 2016 - 2017 г. Договорът за доставка на газ от Шах Дениз се базира на подобна на споразумението с "Газпром" ценова формула с индексация към нефтени деривати. И, дори, ако последното бъде предоговорено, азербайджанският газ може да бъде неконкурентен в региона, се посочва в доклада.

Газопроводът Гърция - България би бил много по-привлекателен за доставчиците, ако проектът бе разработен по регулиран модел, при който да се използва пряко финансиране от ЕС в рамките на Механизма за свързване на Европа и по този начин значително да се намали газопреносната такса. Макар и ключово, изграждането на интерконектора не е единствената предпоставка за развитието на конкурентен и ликвиден пазар в Югоизточна Европа. Доставчиците на газ не биха проявили интерес към региона, ако пазарът на природен газ не се интегрира посредством либерализация на преносните и транзитни газопроводи, част от коридора Юг - Север. Регионалната стратегия за диверсификация на газовите доставки не може да се осъществи без пълното освобождаване на капацитета за трансграничен реверсивен пренос по Трансбалканския газопровод, който досега бе изцяло зает от "Газпром", отбелязват авторите на анализа.

Стъпка напред бе направена по време на октомврийската среща на Групата на високо равнище за междусистемно свързване в Централна и Югоизточна Европа през 2018 г., когато операторите на газопреносни системи се ангажираха постепенно да въведат реверсивен пренос по транзитните газопроводи в посока Румъния и Украйна. За пълната либерализация на регионалния пазар обаче е нужно много по-сериозно финансиране, както и политическа воля за спазване на споразуменията. Това ще постави региона в по-добра преговорна позиция спрямо "Газпром" при предстоящото след 2020 г. подписване на нови договори. Добър пример за подобно развитие са Прибалтийските държави и Полша, които вече имат завършен регионален газов пазар с изградени интерконектори и две нови регазификационни пристанища за втечнен природен газ. Благодарение на това в Североизточна Европа се наблюдава значителен спад на цените на газа и отслабване на ролята на "Газпром", което засилва енергийната сигурност на региона и същевременно укрепва икономическия и политическия му суверенитет.

Наличието на достъпни доставки на природен газ е най-устойчивата енергийна алтернатива за България за замяната на твърдите горива (въглища и дърва) и електричеството като основни източници на топлинна енергия за домакинствата. Природният газ ще има ключово значение и при прехода към нисковъглеродна икономика. При всички сценарии за декарбонизация на производството на електроенергия до 2050 г., природният газ ще играе преходна роля на заместване на въглищата като гориво в електроцентралите след 2030 г. Въпреки това, газовите централи също се очаква да излязат от системата преди 2050 г. заради цената на въглеродните емисии и растящата конкурентоспособност на производството от възобновяеми енергийни източници, сочат още изводите в анализа на Центъра за изследване на демокрацията.