Защо намаляват данъците за хазарта?

А за други отрасли се повишават, пита Красен Станчев - икономист в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”.

Водещ: Депутатите обсъдиха промени в Закона за хазарта, които предвиждат от следващата година намаляване на данъка върху хазартните игри. Текстовете предвиждат букмейкърите, организаторите на тото и лото игри, покер и онлайн казина да се облагат с корпоративен данък. За издаване и поддържане на лиценз за хазартна дейност те ще дължат и двукомпонентна такса. Едната част от нея ще е еднократна - в размер на 100 хил. лв. Другата ще е 20%, но върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби и ще се дължи всеки месец. В момента този вид хазартни дейности се облагат с 15% данък върху оборота. Целта, според вносителите на промените, е да се увеличат постъпленията в бюджета от този вид дейност, като очакванията са за 50 млн. лв. повече данъчни приходи през 2015 година и 100 млн. лв. повече през 2016. Ще се реализират ли очакванията за повече постъпления в хазната и какви са моделите на облагане на хазарта в Европа, ще коментираме в следващите минути с икономиста Красен Станчев. Г-н Станчев, как оценявате тези промени по принцип?
Красен Станчев: По принцип е правилна логиката като се намалят данъците, да се очакват повече приходи. Но не е ясно защо се прави само по отношение на хазарта, а пък в други отрасли, да речем като възобновяемите енергийни източници, да се въвежда нов данък и да се повишават данъците за тях. Другото нещо, което е много интересно е, че има на дневен ред други намалявания на данъците, които не са направени. Например 15% за едноличните търговци не е направено, данък дивидент не е направено, данъкът, който беше въведен тази година върху лихвите, също не е направено, макар да имаше кампания, че трябва да се смъкне. Така че, тази избирателност е много странна, иначе логиката е по принцип правилна.
Водещ: Ще донесат ли новите текстове очакваните приходи в бюджета? Най-вероятно това е и целта на управляващите – да се запазят настоящите приходи и по възможност да се увеличават. Затова може би не се правят други промени в данъчното законодателство.
Красен Станчев: Аз предполагам, че Георги Кадиев е прав в цифрите, които изнесе в Народното събрание. Тоест, че има спад на приходите от 600 млн. лв. на 300 млн. лв. от този вид дейност. Очевидно това е благодарение на промяната в облагането. Следователно тогава, когато се върне в някакъв смисъл старото положение, вероятно част от тези приходи, които са загубени, част от тези 300 млн. лв. ще бъдат върнати. Те изчисляват, че може би 20% ще има повишаване на данъчните приходи по това перо. Това дали ще се случи точно така или не, не може да се каже, защото в края на краищата тогава, когато е въведена старата регулация, бизнесът се е преориентирал и работи по някакъв друг начин. Може би се е изнесъл в чужбина и вече работи на електронни платформи, които се намират някъде другаде и изобщо не става дума за въздействие, едва ли може да се мисли за някакво значително въздействие върху приходната част на бюджета по това перо.
Водещ: От доста време чужди букмейкъри посочват, че ставка от 15% върху оборота от залози върху спортни и случайни събития е твърде висока. Затова ли не работи настоящият текст?
Красен Станчев: По принцип облагането на хазарт е много трудна тема, в каквато и да е юрисдикция. Българската юрисдикция обаче улеснява донякъде нещата. Дотолкова, доколкото имаме еднакъв пропорционален корпоративен и подоходен данък. В общи линии тогава, когато всички играчи се изравнят с цялата система, може би това би бил по-добър подход. Но за да се направи това, трябва да се направят тези намалявания на данъците, за които споменах. В момента, тъй като има преференциално третиране само на един проблем, макар да е очевидно, че този проблем е предизвикан от предишни промени на регламентите, онова което се случва е, че се зараждат подозрения за предпочитания на народните представители към един тип бизнес. Като в същото време те един през друг се опитват да говорят за това как ще променят и ще вдигат всички останали данъци. Тоест ние имаме третиране на хазарта, тези относително облекчени условия, които съществуваха в тази област до 2010 година, те не са нови. Те са от 2002 година. Това беше първата промяна в данъчните закони, която направи правителството на Сакскобургготски. Защо сега това ще бъде първото намаляване на данъците отново, аз не мога да ви кажа.
Водещ: Какви са моделите за облагане на хазарта в Европа? Има ли единен модел или всяка държава сама за себе си избира?
Красен Станчев: Не, няма единен модел. Най-общият подход е патентен данък. И след това в някаква форма над патента се залага модифициране данък печалба.
Водещ: В каква стойност като проценти, имате ли информация?
Красен Станчев: Не мога да ви кажа. Трябва да го прегледам специално.
Водещ: Споменахте липсата на промени в данъчното законодателство по отношение на други данъци. Кои още трябва да бъдат променени и защо?
Красен Станчев: Първо не трябва да се пипа сегашната схема на доходите на физическите лица. Цялата тази работа, която е замислена, вчера мина на комисия и вероятно ще мине след това и на пленарна зала, да се връща данък доход за онези, които…
Водещ: Които получават минимална работна заплата, да.
Красен Станчев: Ефектът, очевидно, ние тук имаме консенсус всички икономисти. Ефектът очевидно ще бъде по-нататъшно посивяване на икономиката и елиминиране на стимулите да излизаш първо на светло и второ да работиш повече. Защо трябва по отношение на хазарта да се прилага правилна икономическа логика, по отношение на доходите на физическите лица да не се прилага такава логика? Защо трябва по отношение на хазарта да има логика за намаляване на данъците, но по отношение на едноличните търговци да няма такава логика. В общи линии тези всичките резки промени създава проблеми изобщо в управлението на финансите на държавата. И аз смятам, че в голяма степен тези промени ще бъдат част от причините следващата година отново да имаме недостатъчно събиране на приходи и съответно отново да се вземе заем. Което означава, че България много се доближава до страните, които фалираха при относително ниски равнища на държавните дългове във БВП. Това са Румъния, която фалира при 16% дълг от външния продукт и Латвия, която фалира при 14%.
Водещ: Черни сценарии очертавате, какво е полезно в такъв случай?
Красен Станчев: Да не се пипа системата на пропорционалния данък, така нареченият плосък данък. Второ –там, където може да се облекчат данъците и скритите данъци. Там, където може, те го правят за хазарта, може нещо да се направи. Вече споменах едноличните търговци, споменах данък дивидент и споменах данък върху лихвите по банкови депозити. Тези неща можеше да се направят. Мисля, че вече не може, освен ако не се възприеме тактика да се приеме бюджета да речем – две, три седмици по-късно.
Водещ: Доколко е реалистична опасността, която очертахте за фалит при ниско ниво на държавния дълг? И в какви срокове?
Красен Станчев: Това зависи в края на краищата от кредиторите. България засега може да си покрива задълженията. Онова, което може да предизвика подозрение от страна на кредиторите, е първото нещо – лоши приходи следващата година. Второ - проблеми в социалните плащания, където отново се залага бомба и това е най-вече дефицитът на НОИ. Дефицитът на НОИ е един от големите проблеми изобщо в страната. Той непрекъснато се разширява. И в момента приходите са някъде на равнището на 3 млрд., а пък разходите са около 7 млрд. и нещо. Така че тези неща, когато станат ясни за кредиторите и те ще променят съответно лихвените проценти. И тогава България дотолкова, доколкото правителството разширява разходите, няма да може да се финансира. А пък вече ще е поело някакви ангажименти към различни групи от населението да им предоставя примерно разни облаги.
Водещ: Като споменахте дефицитът на НОИ, как оценявате решението за замразяване за една година на повишаването на пенсионната възраст?
Красен Станчев: Това увеличава дефицитът с малко. То е капка в морето тези 45… в сравнение с 4 млрд., тези 45 млн., които се очаква недосъбиране на планирани или предполагаеми за планиране до вчера или до онзи ден приходи, е съвсем малък дял. Но онова, което в края на краищата ще се случи е, че отново ще имаме разширение на дефицита, което вероятно ще бъде не само с 45 млн., а с повече.
Водещ: Евентуално теглене на нов дълг, което вие прогнозирате, означава и актуализация на бюджета, така ли?
Красен Станчев: Да. Дотолкова, доколкото този дълг, който сега беше изтеглен, той отива за системи, които също се нереформирани. Той отива предимно за енергетиката и за големи проекти в енергетиката.