Защо пак се оплакват зеленчукопроизводителите?

Проблемът с българските плодове и зеленчуци е в липсата на субсидии за производителите им, коментира Христо Цветанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България /АЗПБ/. В Турция и Македония производството се субсидира на тон експортирана продукция. Такъв е случаят с дините, сините сливи и останалите плодове и зеленчуци с по-голямо производство в тези страни, които са извън ЕС, и които заливат пазарите ни. Точно това е и проблемът на нашите производители в Петрич, които трудно се конкурират, обясни Христо Цветанов. Що се отнася до вноса от Гърция, като страна от ЕС, говорим за нерегламентиран такъв - с нулеви ставки, със занижена цена на продукцията. Освен при плодовете и зеленчуците и при яйцата и някои други млечни и животински стоки, внос от Гърция, е занижен контролът от страна на Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/, коментира специалистът.
Голям проблем, за който е крайно време откровено да говорим, според Христо Цветанов, са големите търговски вериги, в които този внос масово пробива и това сериозно атакува българското производство. Продуктите там са с изключително занижено качество, всички го знаем, а причината е заниженият контрол, коментира той.
Проблемът трябва да се решава, тръгвайки от големите тържища - Слатина, Плодовитово и др., посочи Христо Цветанов. Друг важен проблем според Цветанов е липсата на плодохранилища и хладилна техника. При нас практиката е да предлагаме продукцията си два месеца след беритба и след това да търсим вноса.
Стимулирането на т. нар. слаби производства, което беше приоритет на последните земеделски министри, е начин за подпомагане на българското производство. Идеята е да се стимулират производства с обвързано подпомагане, което предлага Програмата за развитие на селските райони и с възможностите на националния бюджет.
Сдружаването на българските производители е крайно наложително, подчерта Христо Цветанов. Причината - в България няма еднородна партида плодове и зеленчуци, която да е сертифицирана, опакована и етикетирана, която да присъства на пазара поне 10 месеца в годината. Това по думите му е проблемът на малките производители, преобладаващи в България. Когато обаче има организации на производители, с общи машини за опаковане, които знаят какво точно сеят всяка година - тогава те могат да стъпят на здрави пазарни позиции и да продават целогодишно.

Според Цветанов проблемът с организацията на сдружаването е основно в мисленето на българина. Сигурен съм, че административно държавата си е свършила много добре работата в това отношение и има възможност за подобни сдружения и между четирима субекта, с около 100 хил. лева подпомагане за администриране, маркетинг и др., каза той. На въпрос не означава ли сдружаването да се изкара всичко "на светло" - фактуриране, счетоводство и т. н. , и точно това да е причина за липсата му, Цветанов посочи, че не се ангажира да коментира каква част от производството е в сивия
сектор. Според експерта всички тези проблеми са довели до масов отлив от производството на плодове и зеленчуци към зърнопроизводството и други по-доходоносни култури. Цветано вказа, че все пак е оптимист за бъдещето на този сектор в земеделието, който постепенно да се превърне във водещ, както това е било в миналото.