Защо Полша не е в криза?

Герхард Гнаук, в. "Велт", Германия
Въпреки лошите новини от еврозоната повечето поляци се радват, че са част от ЕС, а благодарение на стабилната си икономика се справят с кризата по-добре от южните части на Европа.

Според представите на стария Запад полският управляващ елит е консервативен по обществено-политическите въпроси, но пък доста либерален в икономическата политика. Дори поляците обаче разбират, че новопоявилата се неяснота в световната икономика изисква прагматични решения. "В кризата всички ставаме кейнсианци*", казва с усмивка кметицата на Варшава Хана Гронкевич-Валц. Градоначалничката на полската столица е сред стожерите на управляващата либерална гражданска платформа и, подобно на съпартиеца си премиера Доналд Туск, вече кара втори мандат. Гронкевич-Валц не трябва да се притеснява особено за поверения й град - тук безработицата, поне официалната, никога не превишава 5 %. Варшава обаче не е Полша - страната неотдавна достигна най-ниската точка в икономическото си развитие през последните години, безработицата е над 14 % (сред младежите е два пъти по-висока) и има нужда от кейнсианци, които да противодействат на тези тенденции. Либералът Лешек Балцерович, бащата на икономическите реформи от 90-те години, все още обича да прави прогнози, въпреки че вече не е активен политик, а "само" преподавател по икономика в
реномирания Варшавски икономически университет. Полските управляващи взеха някои мерки, за да противодействат на кризата. Водещата лихва, например, бе понижена с 1,5 % за десет
месеца. Полша наистина все още има една от най-високите реални водещи лихви в ЕС, но сигналът е еднозначен - в икономиката трябва да се влеят пари. Също толкова еднозначна е и друга мярка - новосъздадената програма "Полски инвестиции", която е на стойност милиарди евро.

Радостни, че са в ЕС

Трябва да се гарантира, че през идните години страната ще може да продължи модернизацията си въпреки всички пречки, сред които са краят на строителния бум около Европейското първенство по футбол, европейските бюджетни ограничения, кризата в
еврозоната, изострила се през няколко месеца. Чрез инвестиционната програма трябва да бъде надградена най-вече инфраструктурата на страната - производство и разпределение на електроенергия и газ, включително шистов газ, шосеен транспорт и обмен на данни.
"Колко е хубаво, че поне икономиката на основния ни търговски партньор се развива добре", отбеляза неотдавна със задоволство варшавски предприемач. Разбира се, той говореше за Германия."Този локомотив ни тегли след себе си - който иска, може да разглежда това като един вид репарация", посочва той. Неочаквано западният съсед се е превърнал в източник на надежда и котва на стабилността - нещо рядко в историята на двете страни. Голямо мнозинство от поляците са все така доволни от факта, че страната се е присъединила към ЕС.

Нещата обаче не вървят така гладко по въпроса за валутата. "Бащите" на договорите за присъединяване от 2004 година задължиха новата членка на ЕС да се присъедини към еврозоната, все пак - без конкретна дата. И едно след друго заваляха изявления, които останаха неизпълнени. Полша може да се присъедини към еврозоната най-рано през 2006 година, прогнозира навремето главният икономист на Deutsche Bank.

В очакване на еврото

Годините 2011, 2012 година бяха посочвани като възможни дати от премиера Доналд Туск, който е на власт вече шест години. Междувременно е ясно само едно - това няма се случи поне до 2016 година. За въвеждане на нова валута е необходима промяна в конституцията, която пък не може да се направи от сегашния парламент. Това означава да се изчакат изборите през 2015 година. След това страната ще трябва още две години да изпълнявакритериите и да остане в "чакалнята". Съвсем спокойно може да стане 2018 година.
Полското правителство продължава да посочва присъединяването към обявява еврото за върховен приоритет, но при подготовката на гражданите трябва да се действа предпазливо.
Според президента Бронислав Коморовски би било най-добре изобщо да не се посочва определена дата за въвеждане на еврото и първоначално вниманието да бъде насочено към изпълнение на критериите. Тази тактика не е лишена от разумни основания: тя отнема голяма част от силата на консервативната опозиция около Ярослав Качински**. Все още има опасения, че опозицията ще се опита да превърне следващата избирателна кампания в кампания срещу еврото. Еврото вече отдавна не е толкова бляскаво, както в началото. Националните лидери, вземащи решения в областта на икономиката, в много европейски страни в южните части на Европа (дали не трябва да причислим към тях и Франция?) пък все по-силно настояват за разделяне на Севера от Юга.

Стабилно вътрешно търсене

Страните, които заради желязната завеса не са имали възможност да участват в "Плана Маршал" половин столетие по-късно се надяват, наистина сравнително скромно, да бъдат
компенсирани. Разбира се, на всекиго е ясно и се приема без възражения, че след присъединяването си през 2004 година Полша и Чехия нямаше да получат купища пари като Гърция, Испания и Португалия навремето. Никой обаче не беше очаквал, че икономическото развитие ще тръгне по погрешен път, и то точно в южноевропейските страни, които в неотдавнашната си история преодоляха диктатури.
Защо наистина страна като Полша през последните години успя да се справи толкова добре с кризата, въпреки че в старите немски речници изразът "полска икономика" е синоним на
безстопанственост и лошо управление? Въпреки убежденията на западняците Полша е много по-слабо зависима от износа от повечето си съседи, а същевременно вътрешното търсене е стабилно. Бюджетната политика на правителството е внимателна, през кризата данъците бяха
намалени, а условията за отпускане на жилищни кредити (за разлика от САЩ) станаха по-строги. Полските банки пък се въздържаха от инвестиции в рисковани чуждестранни ценни книжа.
Полската домакиня водеше домакинството стабилно и не правеше подаръци. В краткосрочен план цената е висока - 2,3 милиона поляци са безработни, а ако се отчетат и стотиците хиляди
трудови мигранти, положението би било още по-лошо. Поляците обаче научиха урока, който други страни в ЕС трябва да си припомнят: да запретнат ръкави и да се хванат за работа. Европа може да се възползва от полските добродетели. /Превод БТА

*Кейнсианска икономика е макроикономическа теория, основаваща се на идеите на британския икономист от 20-те години на 20 век Джон Мейнард Кейнс. Според тази теория решенията на частния сектор може понякога да доведат до недостатъчно добри и ефикасни макроикономически резултати и за това поддръжниците на кейнсианството защитават активните политически действия от страна на държавния сектор, включително в паричната политика от страна на централната банка, както и действия на правителството по фискалната политика за стабилизиране на бизнес цикъла. - бел. ред.

**Ярослав Качински е полски политик, брат-близнак на загиналия при катастрофата край Смоленск президент Лех качински - бел. ред.