Защо пострада "плодовото чудо" на Египет?

Едно от по-малко известните "чудеса" на Египет е мангото. Египтяните очакват с нетърпение сезона на изкусителния плод, който започва през юни и продължава до декември, за да му се наслаждават всеки ден и в изобилни количества - в плодови салати, сокове, сладкиши, включително в традиционния десерт конафа или кюнефе. Освен, че е търсено на вътрешния пазар, мангото е на второ място след цитрусите в износа на плодове.

Необичайно високите температури през пролетта обаче засегнаха тазгодишната реколта в някои райони на област Исмаилия, която е най-големият производител.

"Тази година добивът ми е със 75 процента по-нисък и заради това цените са два пъти по-високи от миналогодишните," казва Мотреб. Заедно със семейството си той отглежда манго, фурми и ягоди в Исмаилия в близост до Голямото горчиво езеро, което е част от Суецкия канал.

Горещата вълна през март е попречила на нормалното развитие на плодовете и част от дърветата изобщо не са родили, обяснява фермерът и изтъква, че такова нещо не са виждали досега. Не се оплаква обаче и споделя, че е благодарен за това, което има. С гордост разказва, че в стопанството си има над сто разновидности на мангото, донесени от различни места по света.

Основните сортове, които се отглеждат в Египет са около тридесет, като миналата година страната е произвела близо два милиона тона, според специализирания сайт "Фрешплаза" (freshplaza.com) Тази година манговите насаждения в северноафриканската държава са 1 260 000 декара, от които повече от една трета са в област Исмаилия, според данни на Министерството на земеделието, цитирани от в. "Ал Ахрам".

Смята се, че първата мангова овошка е засадена в Египет през 1825 година от самия Мохамед Али паша - основателят на съвременната египетска държава. Влажният климат и плодородната почва, най-вече в делтата на Нил, се оказват особено подходящи за чуждоземния плод. Появяват се и местни сортове, а с времето популярността на мангото толкова нараства, че се превръща в своеобразен символ на египетското лято, на който са посветени песни и фестивали./Екатерина Антонова, специално за БТА