Защо приходите от осигуровки растат?

Георги Ангелов, Блогът за икономика
Разглеждайки данните за държавния бюджет за август 2013 година забелязвам следния интересен факт – докато данъчните приходи в републиканския бюджет почти не се увеличават (растеж от 0.12% на годишна основа), приходите от осигуровки се увеличават с доста високи темпове (10.3%). Този растеж е значително по-висок отколкото през предходната година когато осигуровките отбелязаха едва 1% годишен растеж.
Какво се случва?
През последните години – от началото на кризата насам – беше продължена политиката на административно увеличение на минималните осигурителни прагове, такава каквато се следваше и в добрите времена за икономиката; бяха увеличение и осигурителните вноски, въведени бяха и други регулативни тежести върху пазара на труда. Винаги идеята е била, че чрез увеличаване на минималните прагове се намалява сивата икономика, т.е. увеличават се приходите в бюджета. В кризата, обаче, се случи нещо друго – увеличаването на минималните прагове и други тежести върху пазара на труда доведе до много по-дълга и продължителна загуба на работни места отколкото в други страни, ударени от кризата. Така, по-високите минимални прагове (над 50% увеличение от 2008 до 2012) не доведоха до много повече приходи в бюджета, тъй като причиниха намаление на броя на заетите. Административната намеса, целяща повече приходи, не доведе до повече приходи, защото навреди на икономиката.
Този проблем беше осъзнат сравнително отдавна от български икономисти, но някак си трудно се просмукваше към вземащите решения, които изпълняваха всички идеи на синдикатите без да се замислят. Все пак, благодарение на Европейската комисия и други международни анализи, посланието беше чуто и през 2013 година за първи път беше избегнато административно повишение на минималните прагове, най-вече засягащо проблемни отрасли. Въпреки че нямаше административно увеличение на минималните прагове, през 2013 приходите от осигуровки растат – най-вече защото се увеличава броят на заетите в икономиката. Ето как, по-малката административна намеса облекчи икономиката и подпомогна приходите в бюджета.
Според данни на НОИ през юли 2013 година броят на осигурените се увеличава с над 50 хиляди спрямо юли 2012 година. Данните на статистиката за пазара на труда също показват увеличение на броя на заетите. За първи път от началото на кризата имаме подобен растеж на работните места. Не е случайно, че това се случва точно когато административните мерки на пазара на труда бяха изоставени.
Фискализмът – затягане на административното бреме върху пазара на труда с цел събиране на повече бюджетни приходи, не може да работи когато е толкова силен, че убива работни места и фирми. Обратно, когато политиката се основава на икономическа логика, тя може да постигне позитивен ефект както за икономиката и пазара на труда, така и за бюджета. Накратко, фискът е добре когато загърби фискализма и се вглежда в икономическите ефекти. Парадоксално, но факт.