Защо Румъния вдигна основната си лихва?

Националната банка на Румъния (НБР) увеличи водещата лихва до 2,0% от 1,75%, повишавайки в същото време още две от лихвените си ставки. Решението, взето в началото на 2018 година, беше възприета като изненада, въпреки че мнозинството анализатори очакваха, че тя ще предприеме подобен ход в началото на тази година, коментира . "Уолстрийт Джърнъл". Така Румъния последва повишението на основната лихва, извършено от ФЕД на САЩ, коментира изданието.

Чрез решението си да вдигне лихвените нива още на първото за годината заседание, централната банка на Румъния изпрати ясно послание за постигане на инфлационната си цел, заяви за "Уолстрийт Джърнъл" Хоря Браун-Ердей, икономист в Erste Bank.

Erste Bank прогнозира, че НБР ще повиши основната румънска лихва към 2,75% до края на годината, но други анализатори, като тези от Capital Economics, дори залагат на доста по-агресивно вдигане на лихвените ставки до 3,5 на сто.

Румънската икономика процъфтява и беше най-бързо растящата сред 28-те страни - членки на Европейски съюз през третото тримесечие на 2017-а година, когато БВП на страната нарасна с цели 8,8% спрямо същия период година по-рано. В същото време годишният темп на инфлация се ускори през последните месеци, повишавайки се 3,2% през ноември след по-слаб растеж с 2,6% през октомври, докато инфлационното целево ниво на централната банка е от 2,5 на сто.

Последните оценки показват, че има вероятност от по-нататъшен ръст на годишния темп на инфлация в следващите месеци, се посочва в изявление на управителят Централната банка на Румъния, Мугур Исъреску.

Трябва да се има предвид, че Федералният резерв на САЩ повиши основния си лихвен процент пет пъти от края на 2015-а година насам, като последното увеличаване на лихвите ставки беше през декември. Европейските централни банки обаче изглеждат предпазливи да последват Фед. Икономическото възстановяване на еврозоната започна по-късно от това на САЩ и до началото на миналата година то беше доста нестабилно. С оглед на това ЕЦБ продължава да предоставя стимули на икономиката в региона, въпреки че от януари намали наполовина месечния размер на покупки на еврооблигации до 30 млрд. евро.

Все още стимулиращите мерки на ЕЦБ ограничават степента, с която други европейски централни банки могат да затегнат паричните си политики, тъй като те биха рискували да оскъпят местните валути спрямо еврото, ако бъдат по-агресивни, навреждайки по този начин на техния износ. В тази връзка Националната банка на Румъния заяви, че бавната нормализация на паричната политика на големите централни банки е един от факторите, които оказват влияние върху нейната позиция.

Централната банка на Чехия беше първата финансова институция в Европа, която последва Федералния резерв, повишавайки основният си лихвен процент през миналия август. Тя беше последвана от Английската централна банка, която също предприеме подобен ход през ноември 2017-а година. Редица други централни банки на стария континент вероятно ще ги последват през настоящата година, въпреки че не се очаква ЕЦБ да повиши рекордни ниските си лихвени ставки до 2019-а година.