Защо се говори за режим на тока?

Калоян Стайков, ИПИ

Едно от любимите занимания на политиците, особено преди избори, е да водят спорове по строго специфични теми на база на информация, която не е публична. Пример за такава тема от последната седмица е потенциалният режим на тока. Споровете се водят около три технически теми – нивото на вода в язовирите, които захранват ВЕЦ, количеството въглища в складове, които захранват ТЕЦ и вноса на електроенергия за покриване на вътрешното си потребление (който не знаем дали го има или няма). Освен това се говори и за финансовото състояние на дружествата, което може да окаже влияние върху работата на системата в средносрочен и дългосрочен план, но не и в рамките на януари.

Първоначално опасността за режим на тока беше базирана на слухове и чак впоследствие се появи писмо от Електроенергийния системен оператор до Министерството на енергетиката (МЕ), в което се говори за известни рискове пред системата. Едно от заключенията е, че „резервите за функционирането на електроенергийната система на България не само не се възстановяват, но и се влошават”. Заедно с тях обаче се изреждат предприетите до момента мерки и се правят предложения за допълнителни мерки, които да подпомогнат работата на електроенергийната система, в случай че метеорологичната ситуация в страната остане тежка. Писмото е в отговор на заповед на министъра на енергетиката от 11 януари, но не става ясно с коя дата е самото писмо.

В свой отговор от 24 януари МЕ заяви, че „доставките на въглища са ритмични и запасите от горива в складовете на централите се възстановяват до нормативно определените количества”. Министерството на околната среда и водите също публикува отговор, че „няма драма”. На този етап читателят може единствено да приеме или отхвърли тази престрелка с твърдения по собствено усмотрение, тъй като изискването на подробни данни по дни по реда на Закона за достъп до обществена информация отнема поне две седмици.

Към момента, по данни на Европейската мрежа на преносните системни оператори на електроенергия (ENTSO-E), със сигурност може да се каже, е че в периода 20-25 януари среднодневното производство на електроенергия в България е намаляло с около 12% в сравнение с периода 6-12 януари, когато бяха регистрирани най-ниските средни температури от началото на годината. За сравнение среднодневният товар на електроенергийната система се е понижил с около 6%. Трябва да се има предвид още и това, че в сила от 0 ч. на 13 януари беше преустановен търговският износ на електроенергия, което в голяма степен може да обясни различния темп на намаление между производство и потребление.

Становището на ЕСО, както и данните на ENTSO-E показват, че България наистина се е превърнала в нетен вносител на електроенергия за няколко дни. Това не е изненадващо, тъй като търговският износ на електроенергия е преустановен от 13 януари, което не се случва за първа година. Въпросът за вноса на електроенергия в страната изглежда по-скоро идеологически, отколкото технически или практически проблем, тъй като България не е енергиен остров. Българската електроенергийна мрежа е част от европейска електроенергийна мрежа, която става все по-интегрирана и е нормално за задоволяване на вътрешното търсене да се използва и електроенергия, която е с произход извън страната. Този въпрос следва да се разглежда от гледна точка на възможността за внос предвид капацитета на междусистемните връзки с други съседни оператори и наличието на свободна електроенергия, която може да бъде насочена към България, т.е. сигурност на доставките, а не да се представя като принципен проблем.

От гледна точка на сигурността на доставките следва да се обърне внимание и на друг проблем, който беше замазан мимоходом – студения резерв. От 2013 г. предоставянето на студен резерв се извършва на база на тръжни процедури, а не по регулирани цени, каквато е практиката дотогава. Основната цел е постигане на по-голяма ефективност, тъй като ЕСО плаща за това, че централите, осигуряващи студен резерв, са в готовност да го предоставят, когато това е необходимо. Резултатът - общите количества на студения резерв намаляват от 7,3 млн. МВтч през ценовия период юли 2012 – юни 2013 г. до 4,4 млн. МВтч през настоящия ценови период. Друга подробност е, че близо 85% от количествата за студения резерв през 2012-2013 г. се осигуряват от ТЕЦ „Варна”, който спря работа в началото на 2015 г.

Освен количествен въпросът със студения резерв е и качествен. Именно в най-студеното време за януари тази година, когато е и най-голяма необходимостта от включване на резервните мощности, за които ЕСО заплаща, това не се случва. Причина за това при ТЕЦ „Бобов дол” е замръзване на въглищата, а при ТЕЦ „Русе” – замръзване на р. Дунава, което възпрепятства охлаждането на централата. И докато последният пример може да се разгледа като форсмажорно обстоятелство, то замръзването на въглищата не изглежда като такова, тъй като работата в други централи не е възпрепятствана от него, т.е. по-скоро става въпрос за лошо управление.

Общата картина към момента изглежда като да е стабилна, тъй като средните температури са далеч от минималните си нива, а прогнозата е за затопляне през следващите седмици. По информация на МЕ и МОСВ запасите от енергийни суровини не са недостатъчни, а това, че няколко дни се внася електроенергия, не е фатално. Най-големият проблем за безпроблемното функциониране на системата, като че ли, остава поддържането на студен резерв и възможността тези централи реално да се включат в производството, когато е необходимо. ЕСО заяви, че централите ще бъдат санкционирани, но това е по-скоро като качулка след дъжд. Следва да се види дали след санкциите ще има реални промени при търговете за студен резерв, който да заложат адекватни качествени изисквания, осигуряващи безпроблемното му използване.

Имайки всичко това предвид, напъните на БСП да обясни как до тази ситуация не би се стигнало, ако АЕЦ „Белене” беше построен са абсурдни. На първо място трябва да се отбележи, че дори и проектът да не беше спрян през 2012 г., то към момента централата все още щеше да се строи и нямаше да произвежда електроенергия. По-важното обаче е, че тя представлява базова мощност, която следва да работи денонощно с почти постоянен товар, а опасенията за недостиг на електроенергия в България са за няколко часа в рамките на по-малко от седмица. Това се вижда и от необходимостта от използване на студен резерв, и от данните за търговски внос на електроенергия. На фона на огромните разлики между максимален товар, който надхвърли 7,7 хил. МВтч/ч на 11 януари, и минимален товар, който падна до около 4,9 хил. МВтч/ч на 23 януари, очевидно системата се нуждае от гъвкаво снабдаване (внос или използване на резервни мощности), а не от нова базова мощност.