Защо спестява / не спестява българинът

Бюлетин "Активни потребители"

Ново проучване на „Тренд“ разкрива навиците на българските потребители – защо спестяват, как и за какво, защо не спестяват, причините за това и някои грешни представи за семейните финанси.

     Резултатите от проучването показват, че само 22% от пълнолетното население на страната заделят пари целенасочено, а от тях едва 6% инвестират дългосрочно. Хората между 40 и 60 години по-често заделят от своите средства, като значително влияние оказва образователното им равнище. Хората с висше образование са склонни да спестяват по-често средства, като това се дължи не само на повечето възможности за реализация, които дава по-високото образование, но и на по-добрата финансова грамотност.

Как спестяваме?

Около 58% от спестяващите българи заделят пари всеки месец.

38% спестяват пари от допълнителни доходи – бонуси, 13-а заплата и др.   

Голяма част от спестяващите успяват да спестят до 20% от доходите си (общо 74%).

Само 4% от тези, които успяват да заделят средства, пестят над 30 на 100 лева.

За какво спестяваме?

     Българите спестяват основно за спешни случаи и инциденти (68%), като вероятността това да е фокусът на спестяването нараства с възрастта. За почивки и екскурзии заделят 42% от спестяващите, за ремонт – 38%. След тях се нареждат семейни тържества (21%), техника (19%) и автомобил (13%). Ние спестяваме, но не за да натрупваме стойност и да инвестираме, а за да си купим нещо след известно време. Разбивката при данните за взимане на потребителски кредити изглежда по сходен начин. Една част от населението взима кредити, за да си позволи почивка, кредити, автомобил, а друга част – спестява.

Къде влагаме спестяванията си?

     По-голямата част от хората държат парите си в банкови депозити на разплащателна сметка, като това е инструментът, използван от 84% от респондентите. Банковите депозити на разплащателна сметка носят ниска, дори отрицателна възвращаемост, което означава, че спестявайки, хората дългосрочно губят. Това показва ниска финансова грамотност. Навикът да се инвестира в чужда валута – предпочитан от 21% от спестяващите, е останал от 90-те години, когато левът е бил нестабилен. Днес обаче левът е стабилен и тази практика отново е знак на ниска финансова култура.

В спестовни сметки държат парите си 61%,

В жилища – 18%,

По 5% от спестяващите инвестират в инвестиционно злато, инвестиционни фондове, криптовалути.

     Данните от проучването показват, че, за да спестят пари, хората у нас са готови да се лишат първо от луксозни стоки като техника и автомобил и това се отнася за 63% от спестяващите българи. 51% се лишават от хранене навън, а 36% – от спорт. „Правилната форма на спестяване е, когато първо платим на бъдещото себе си и изхарчим остатъка.

Българинът не прави точно това, а прави обратното – първо харчим, а спестяваме това, което остане в края на месеца. Затова гледаме на спестяването като на форма на лишение“, коментират експертите.

Според тях спестяващите осъзнават, че държейки парите си в банка, губят от инфлацията, но са по-склонни да държат парите си в банка. Това на практика показва неразбирането им за това как работят парите, въпреки че 73% от анкетираните казват, че инфлацията е намалила спестяванията им. Заради ниската финансова култура хората са склонни да губят малко по малко пари в банкови депозити заради ниската доходност в момента, отколкото да рискуват с инвестиране.

Къде инвестираме?

     В България се вярва, че най-добрата инвестиция са имотите, които са предпочитани от 54% от респондентите. 8% намират инвестиционното злато като спасително убежище, като България е на трето място след Полша и Германия по покупка на инвестиционно злато от физически лица. 2% се доверяват на криптовалутите срещу инфлацията, а други 2% избират акции на фондовата борса.

     Нужно е да разберем, че когато човек пести, не означава да се понижи стандартът му на живот. Златното правило за спестяването е – плащам първо на себе си. Това е отговорът на въпроса защо много хора не могат да спестяват – взимаме заплата, харчим цял месец и си казваме: „Като остане в края на месеца, тогава ще спестявам“. Така никога няма да останат пари. Така че правилото е – плащам първо на себе си, в момента, в който постъпят приходи, веднага да се отдели сума за спестявания. Тогава знаем, че работим с по-ограничен бюджет, но спестяванията вече са факт.

Кога ще бъдем финансово грамотни?

     Проучване на Активни потребители показва, че за финансова грамотност у нас се пише и говори много, но практиките за нейното получаване са по-скоро изключение.

     В Програма на Министерския съвет четем: „В България до момента не са реализирани периодични изследвания на нивото на финансова грамотност, които да са осъществявани по една и съща методология. Затова трудно може да се направи пълна съпоставка за развитието през годините на равнището на показателите за финансова грамотност и да се очертаят ясни тенденции. Едно от най-задълбочените по-ранни изследвания на нивото на финансова грамотност в България е на Световната банка от 2010 г. Данните показват, че почти всеки втори (около 46%) счита, че има слаби или никакви познания в сферата на финансите.  Сравнително ниски са нивата на информираност и употреба на финансови продукти, на познаването на потребителските права, както и на доверието към финансовия сектор (институции и финансови компании)“.

Цифри & Факти

Групите с ниски нива на финансова грамотност са по-възрастните и най-младите (16-17 г.), лицата с нисък доход, ниска степен на образование, безработни, нискоквалифицирани работници, живеещите в малки населени места, малцинствата. 

По-голямата част от домакинствата не спестяват, над една трета не успяват да съставят собствен бюджет, а по-голяма част от населението не би могла да покрие непланирано финансово задължение в размер на 1 500 лв. (750 евро).

     В по-късно проучване на финансовата грамотност, реализирано на глобално ниво през 2014 г., е оценено, че 35% от възрастното население на България е финансово грамотно, което поставя България  на 72 място в това изследване от общо 144 страни, участващи в проучването.

     През 2017 г. Джуниър Ачийвмънт България провежда и национално представително проучване на финансовата уязвимост на българските домакинства. Целта е да изследва финансовата уязвимост като следствие от равнището на финансова грамотност в страната. Резултатите потвърждават, че в сравнителен план с Европа финансовата уязвимост у нас е с 33% по-висока (3 от 4 български домакинства са финансово уязвими), като произтича от недостатъчната финансова грамотност:

Цифри & Факти

64% от домакинствата у нас не спестяват, сочи проучването;

38% не съставят бюджет по никакъв повод – нито за периоди, нито за определени събития;

35% заявяват, че има финансово зависими от тях лица,

28% от тях нито спестяват, нито имат сключена застраховка „Живот“;

28% от домакинствата не се информират по финансови въпроси,

32% разчитат на информация от близки и познати вместо от финансови специалисти.

      „Финансовото образование и финансовата грамотност са елементи от защитата на потребителите на финансови услуги (financial services consumer protection), наред с регулирането на финансовите услуги и контролът, който се осъществява от страна на съответните надзорни органи“. Това е записано Националната стратегия за финансова грамотност на Република България и програмата към нея за периода 2021 – 2025 г.

     Вече сме на прага на 2025 г., но какви са резултатите от Стратегията и Програмата към нея ние не успяхме да открием.

     В сайта Инвестор.БГ четем: „Нито в българското образование от първи до дванайсети клас, нито в университета, темата за личните финанси се засяга“. От 2019 г. EOS Group подкрепя финансовото образование в редица държави чрез инициативата Finlit, която цели да изгради умения у младите хора за боравене с пари. Част от нея е ManoMoneta – инициатива, подобрила финансовите умения на над 100 хил. деца между 9 и 13 г. в 1400 училища в различни европейски държави. От началото на 2024 г. ЕОС в България също е част от ManoMoneta и за два месеца са обучени близо 1000 деца у нас. Една от задачите, които те получават, е да опитат да съставят собствен бюджет и да преценят за какво могат да похарчат парите си и какво могат да си позволят.

Но, както е казал народът, една птичка пролет не прави…