Защо толкова трудно и бавно държавата строи пътища?

ИПИ

Защо толкова трудно и бавно държавата строи пътища? И защо често качеството им предизвиква справедливо възмущение? Всеки инвестиционен проект се реализира през дълга и сложна процедура, която включва месеци планиране и проектиране, осигуряване на финансиране, обществена поръчка и избор на изпълнител, строителство и монтажни работи, контрол и още множество дейности по осигуряване на качеството.

На почти всяка стъпка обаче тя често се прекъсва и отлага от действията на възложители или изпълнители, а понякога и по политическа воля на високите етажи на изпълнителната или законодателната власт.  

Строителството на пътища и поддържането на републиканската пътна мрежа са ключови за икономиката. Те се нуждаят от инвестиции, надхвърлящи милиарди всяка година, добро планиране и изпълнение на мащабни и сложни проекти. За 2023 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е изхарчила 1 182,5 млн. лв. за поддържане на републиканската пътна мрежа, за строителство и услуги по пътищата.

Инвестициите с държавни средства от своя страна пък изискват провеждане на прозрачна, равнопоставена и конкурентна процедура за обществена поръчка. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) консистентно е един от най-големите възложители на обществени поръчки у нас според статистиката на Агенцията за обществени поръчки[1].

През 2023 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ открива 108 поръчки на обща стойност над 5 млрд. лева. За строителство на пътища са малко над една четвърт от тях, за услуги, свързани с поддръжка и текущ ремонт на републиканската пътна мрежа – 58%, а за доставки – 14%. Структурата на обжалваните поръчки обаче показва много по-голям превес на поръчките за строителство.

От поръчките на АПИ 93 са „открити процедури“, участници не липсват – събрани са близо 750 оферти, в някои търгове кандидатите са дори над 20 и 30.

Дотук – добре, но…

… Комисията за защита на конкуренцията разглежда 45 жалби по тези 108 поръчки, като по част (23) от производствата жалбоподатели са няколко заинтересовани страни.

Според антимонополния орган 22 от жалбите са основателни и комисията отменя незаконосъобразно решение на възложителя и връща процедурата за продължаване.

Още повече – в 7 от случаите КЗК отменя самото решение за откриване, което означава, че възложителят е заложил ограничаващи или дискриминационни условия, които фаворизират или изключват кандидати.

През 2023 година пред Върховния административен съд (ВАС) са обжалвани 29 (от общо 45) решения на комисията. В 5 случая съдът отменя решението на КЗК.

Прави силно впечатление, че много висок дял от поръчките на АПИ са обжалвани пред КЗК – както от изпълнителите (при това от почти всички участници), така и от възложителя АПИ пред ВАС, ако комисията е взела решение срещу възложителя. Възможността за обжалването и съответно – за външен контрол върху разпореждащите се с публичен ресурс, е ключова за гарантиране на правата и интересите на всички участници в обществените поръчки, което на свой ред е предпоставка за постигане на най-добри условия за реализацията на проектите.

Процесът по обжалване обаче допълнително забавя и без това усложнения процес по управление и изпълнение на инфраструктурните проекти, в отделни случая – с над година. И понеже всичко това е известно, буди най-малкото недоумение защо АПИ – агенция, създадена целенасочено за реализация на значими инвестиционни дейности – често изготвя спорни търгови условия, които са отменяни от КЗК, или вместо да се съобрази с решения на КЗК и съда директно отменя поръчки и ги обявява отново, стартирайки целия процес от нулата.