Защо цената на тока не "скача"

Красен Станчев, ИПИ
За разлика от битуващите тълкувания и натегнатите инициативи за протести, действителното положение с цените на електричеството е повече от скромно увеличение. То няма как да доведе до обедняване. Причините за това са няколко.
През 2003-2005 г. цената на електричество за домакинствата се вдига с по 15% на година. Тогава, в началото на периода, равнището на бедност по методиката на Световната банка (2 щатски долара на ден на човек) е два пъти по-ниско от 1997 г., но и два пъти по-високо от 2013 г., изчислено по същата методика.[i] По-късно методиката за България и за страните от ЕС не е прилагана.[ii] В Интернет се срещат изчисления, според които през 2007 г. така изчисленото равнище на бедност у нас е около 3,7 пъти по-ниско, отколкото през 1997 г.
Последните години не водят до съществено увеличаване на бедността, въпреки по-високата безработица. Всъщност безработицата от 2009 до 2014 г. е толкова, колкото по време на предишното увеличение на цените на електричеството от 2003-2005 г. През 2014 г. икономиката (измерена чрез реалния ръст на БВП) възстановява своя 5-процентен спад от 2009 г. Брутният национален доход, преизчислен през паритет на покупателната сила, се увеличава оттогава досега с 11,5%.[iii]
През 2008 г. общественото неравенство, измерено чрез коефициента GINI, е значително (с около 18%) по-малко, отколкото през пиковото неравенство от 2000 г. и е по-малко, отколкото през 1992 г. През 2010, по данни на ЕВРОСТАТ според GINI България е в групата на страни като Естония, Полша, Италия, Гърция и Испания - около средното за ЕС и с видимо по-добри стойности от Румъния, Португалия, Литва и Латвия. През 2013 г. той се влошава до стойностите на 2000 г.
В българската статистика на разходите на домакинствата разходите за електричество са включени в една категория с разходите за жилища, наеми, ремонти и горива за битови нужди. През 2013 г. тези разходи са 13,3% от разполагаемия доход на домакинствата. Чистите разходи на домакинство за електричество могат да се пресметнат точно по данни от електроразпределителните дружества.[iv] Вероятно те са около една трета от годишните разходи в тази група, т.е. около 500 лева - и се намират между разходите за съобщения (480 лева) и транспорт (720 лева) за 2013 г., или на равнището на годишните спестявания.[v]
10-процентното увеличение от този месец следва да се разглежда в контекста на:
• общата дефлация (намаляването на цените, особено на храните и стоките от първа необходимост); цялата група разходи на домакинствата, в която попада и електричеството, е около една трета от разходите за храни и безалкохолни напитки;
• ръста на икономиката и заетостта, макар и скромни;
• увеличението на доходите.
Ако сравним доходите на домакинствата през 2012 г. (измерени чрез паритет на покупателната сила) с 2003 г. (т.е. годината на първото увеличение на цената на електричеството с 15%), ще получим много интересна картина. За този период България - наистина поради ниската начална позиция, получила се вследствие на кризата от 1996-1997 г. - е страната с най-голямо увеличение на реалните доходи на домакинствата в ЕС: те нарастват с почти 59%.[vi]
Положението в началото на 2014 г., според наблюденията на разходите на домакинствата от НСИ, също показва, че общият доход средно на лице от домакинство се повишава с 6,2%. Най-голямо е увеличението на дохода от работна заплата - 10%, но с над 6% се увеличават и доходите от пенсии и самостоятелна заетост.
Оставайки настрана темата дали 10-процентното увеличение на цената на електричеството изобщо решава някакъв проблем в енергетиката[vii], по отношение на спора за това колко е "поносимо" могат да се направят следните изводи:
• в ситуация на по-голяма бедност и по-ниски доходи в предишни години е имало по-високи и драстични увеличения на цената на електроенергията за домакинствата;
• тогава те не са водели до обществено недоволство;
• за такова недоволство сега има по-малко основания, тъй като доходите продължават да растат.

________________________________________
[i] Виж сравнението на 1997 г. с 2003 г. в: България: предизвикателствата на бедността. (Регионален анализ по данни от многоцелево наблюдение на домакинствата 2003). София, НСИ, 2005, достъпно на: http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/Poverty_regio.pdf
[ii] За текущите проблеми на отчитане на бедността виж специалните доклади на ИПИ: http://www.bednostbg.info/var//docs/reports/Europe2020_Poverty.pdf
[iii] Виж: World Bank, World Development Indicators.
[iv] Ще се постарая да направя това в следващия брой на този бюлетин.
[v] Виж НСИ: http://www.nsi.bg/bg/content/3239/%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8 .
[vi] Виж ЕВРОСТАТ: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&language=en&pcode=tec00113 .
[vii] Виж статията на Калоян Стайков в 699 брой на този бюлетин: http://ime.bg/bg/articles/predlojenieto-na-dkevr-kyrpi-dupki-no-tryabva-cyalostna-strategiya/.