Здравеопазването във Виена = 1200 евро на човек

Кармелита Денева, Ива Стойкова, специални пратеници във Виена на EconomyNews.bg

Община Виена строи нова болница Север, изграждането на която се оценява на 954 млн.евро. По-голямата част от финансирането идва от бюджета на община Виена, а 300 милиона евро са съфинансирани чрез дългосрочен заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Тя трябва да заработи през 2017 година, като проектът датира от 2008 година. Как е организирано цялото здравеопазване в община Виена? Ето подробности в интервю на EconomyNews.bg с д-р Марио Фьолди, Главна дирекция „Здравен мениджмънт“, Обединение „Виенски болнични заведения“*.

- Колко са болниците във Виена и колко от тях са общински?

Във Виена има 31 болници, от които 10 са общински и се ръководят от община Виена.

- В какъв размер е бюджетът на община Виена за здравеопазване? Как се разпределя? Какъв дял годишно се пада на всеки виенски гражданин?

В годишния счетоводен отчет на община Виена за 2014  г. са отразени разходи в размер на 2,157 млрд. евро за направление “Здравеопазване”. От тях са отпуснати 1334 млн. евро субсидии на Обединение „Виенски болнични заведения“ (собственост на общината), 50 млн. евро на благотворителни болници с друга собственост (напр. Братя на милосърдието) и плащания към Фонда на болничните заведения = Държавен здравен фонд (589 млн. евро), а също така са финансирани Бърза помощ и Служба за транспортиране на пациенти (общински отдел 70) със 73 млн. евро, Правна защита на пациенти и нуждаещи се от обслужване и други здравни служби на община Виена (например отдели 15 и 24).

Това означава разходи от 1200 евро на глава от населението, изчислени на база 2014 г. (1 797 337 жители).

В общите разходи за здравеопазване на Виена не се включват държавните субсидии и социалното осигуряване към Държавния здравен фонд, от които се финансират според ефективността им благотворителните здравни заведения. Медицинското извънболнично обслужване (амбулаторно лечение) се осъществява от социалноосигурителни институции (напр. Виенска областна здравна каса).

- Какъв е размерът на здравните осигуровки? Има ли общински здравни осигуровки?

В Австрия има установено със закон здравно застраховане. Става дума за задължителни осигуровки, които са част от социалното осигуряване и се събират от здравните каси. Здравноосигурителната вноска е 7,65% от брутния доход и се поделя между работодател и работник. Максималният месечен осигурителен праг е 4650 евро. От тези вноски се финансират амбулаторното лечение и субсидията към Държавния здравен фонд.

Общинско здравно осигуряване (под формата на такса или данък) не съществува.

- Гражданите имат ли право на безплатни профилактични прегледи и какви?

Безплатните профилактични прегледи се предлагат от социалноосигурителните институции. Всяко лице с местожителство в Австрия има право на такъв преглед веднъж годишно след навършване на 18-годишна възраст. Профилактичният прелед има две цели: предотвратяване на рискови фактори за здравето (първична превенция) и ранно откриване на заболяване (вторична превенция). Услугата се предоставя от всички лекари с договори със здравната каса (амбулаторен прием), в здравните центрове на виенските здравноосигурителни институции и в профилактичните пунктове на община Виена (отдел 15). Освен това общинският отдел 15 предлага мобилна здравна служба в предприятията ("Здравен автобус").

Освен снемането на анамнеза и статус се провеждат изследвания на кръв и урина, в зависимост от пола и възрастта са предвидени и хемокулт (кръв в изпражненията), колоноскопия, цитонамазка (PAP), мамография или изследване на простатата.

- Каква е структурата на здравеопазването във Виена и различава ли се концепцията от тази в останалата част от страната?

Здравеопазването в Австрия се определя от едни и същи рамкови условия за всички федерални провинции, напр. Федерален закон за болниците и санаториумите, Австрийски структурен план за здравеопазване и Федерален договор за управление. Всяка федерална провинция доразвива тези федерални норми напр. с Регионален структурен план за здравеопазване, в който се отразяват конкретните елементи (организационните единици, броя на леглата и т.н.).

Виена и другите федерални провинции не се различават и по разпределението на болнична и амбулаторна сфера със съответните потоци на финансиране. Благотворителните болници се управляват или от публичния сектор (държава, община - Виена е двете едновременно) или от частни организации (напр. религиозни ордени).

Виена има по-особена позиция в сравнение с другите федерални провинции, защото например в централната Многопрофилна болница на Виена (AKH) се предоставят услуги, които в другите провинции са слабо представени или изобщо липсват (напр. трансплантационната хирургия). Освен това AKH приютява и Медицинския университет на Виена.

И други градски болници предоставят услуги, за които в другите провинции има ограничени или никакви възможности (напр. неврохирургия), така че виенските болници често са посещавани и от пациенти от други провинции, особено от Долна Австрия и Бургенланд.

В психиатричното здравеопазване Виена също се различава от други федерални провинции: психиатричната концепция предвижда т.нар. регионално обслужване, което изисква регистрацията на пациентите към психиатрично болнично отделение, така че да им бъде осигурена постоянна грижа.

- Какви са конкретните стъпки, които трябва да извърви един виенчанин, ако има нужда от медицинска помощ? Необходими ли са направления към специалист, заплащат ли се такси и какви, може ли сам да си избере болницата, в която да се лекува или има някаква регулация?

Достъпът до здравни услуги във Виена e лесен и небюрократичен: няма законови изисквания за първоначалния контакт, така че пациентите сами решават дали да посетят общопрактикуващ лекар или болнична амбулатория за първичен прием. От там по принцип ги насочват към работещ в извънболничната помощ специалист или към специализирана клиника на болницата. “Самонасочването” към специалист или специализирана клиника също се случва, но не трябва да се превръща в правило.

Обичайният за други здравни системи модел “пазач на входа” (гейткипър), при който пациентите трябва да се обърнат първо към личния си лекар, не съществува в Австрия.

За насочването към специалист или амбулаторно посещение пациентите не плащат нищо. При стационарно лечение според параграф 46а на Виенския закон за болниците се заплащат 11,74 евро на ден (за максимум 28 дена).

Всеки може свободно да избира лекари (с договор със здравната каса) или (обществени) болници. Единственото изключение е стационарното психиатрично лечение (виж по-горе).

-Въведено ли е електронно здравеопазване или се използват традиционни хартиени носители?

Има електронна здравна карта, т.нар. e-card, която се издава безплатно за всички подлежащи на социално осигуряване в Австрия и техните семейства (над 99% от населението). Таксата за годишното обслужване в момента е 10,55 евро и се превежда на социалното осигуряване от работодателя. В електронната карта се съхраняват името, датата на раждане, номера на социалната осигуровка и осигурителния статус. Медицински данни за спешни случаи или други констатации не се съхраняват в картата.

-В България е в ход реформа в здравеопазването, каква е ситуацията в Австрия? Има ли необходимост от промяна и каква?

И в Австрия в момента се провежда реформа на здравеопазването („Здравна реформа 2013“), основата е партньорска система за управление на структурата, организацията и финансирането на австрийското здравно обслужване. Партньорското управление е важно, защото миналото показа, че „платците“ на австрийската здравна система (федерална държава, провинции, социални осигурители) поради различните си (финансови) интереси не винаги можеха да предложат на пациентите оптимално обслужване. Поради това сърцевината на Федералния договор за управление е каталогът на целите и мерките. Въз основа на поставените стратегически цели в него са записани многобройни оперативни цели и мерки за постигане на стратегическите в сферите “структури за обслужване”, “процеси на обслужване” и “качество на резултата”. Освен това са регламентирани финансовите насоки. Федералният договор за управление съдържа и конкретни постановки по-специално за насърчаването на здравеопазването и детайлни регулации за мониторинг както на сферите на управление, така и на финансовите цели.

От федералния договор в последствие беше разработен Провинциалният договор за управление (на Виена). Като се основава на регионалните потребности той конкретизира предписанията на държавния документ и съдържа съответните мерки за реализация.

Обединение „Виенски болнични заведения“ не само прилага предписанията на Провинциалния договор за управление, но е натоварено и с реализацията на Болничната концепция 2030, с която Виена в съзвучие с федералния договор разработи една стратегия за здравеопазването през следващите 20 години.

Акцентите са поставени върху обединяването на спектъра от услуги и приоритети в седем локации, от което ще произтекат не само икономически предимства, но се очаква и повишение на качеството на обслужването на пациентите. Чрез инвестиции в модерна инфраструктура трябва да се увеличи ефективността на здравните услуги при намаляващи текущи разходи. Това означава, че малките локации ще бъдат затворени, остарелите ще бъдат модернизирани. Преместването на легловия капацитет в северната и източната част на Виена следва демографското развитие на града. Строящата се в момента болница Север е флагман на Болничната концепция 2030.

Амбулаториите за първичен прием ще бъдат подсилени, болничните легла намалени, същевременно ще бъде увеличен броят на леглата в отделенията за междинни и интензивни грижи, за да бъдат виенските болнични заведения в крак с бъдещето.

-------------------------------------------------------

* Задачата на Обединение „Виенски болнични заведения“ е да полага медицински, санитарни и психологични грижи за болни и нуждаещи се хора във Виена. За да изпълни тази задача обединението ръководи болничните заведения и социалните центрове на община Виена, както и други институции, които непосредствено обслужват дейността на тези болнични заведения и социални центрове.
Със своите единадесет болници, единадесет гериатрични центрове (вкл. Социално-терапевтичния център Ибс) и четири социални дома Обединението  е една от най-големите институции на здравеопазването в Европа.
Всяка година в болниците и социалните/гериатричните центрове на Виена се приемат и обслужват стационарно средно по 400 000 пациенти, правят се  3,5 милиона амбулаторни посещения.
 32 000 са служителите на обединението.

** със съдействието на Бюро за връзки с община Виена Compress София

©МА24