Зелена книга за EU икономика

Европейската комисия прие Зелена книга, с която за период от три месеца се обявява обществена консултация за начините за стимулиране на дългосрочното финансиране и за усъвършенстване и диверсифициране на финансовото посредничество във връзка с дългосрочното инвестиране в Европа. Дългосрочните инвестиции са разходите, чрез които се повишава производственият капацитет на икономиката. Тези активи могат да наброяват както енергийни, транспортни и комуникационни инфраструктури, съоръжения в услуга на промишлеността и услугите, технологии във връзка с изменението на климата и екоиновациите и т.н., така и образование и научноизследователска и развойна дейност. Нейният устойчив растеж се нуждае от ключовата подкрепа на широкомащабни дългосрочни инвестиции. За подсигуряването им частният и публичният сектор, както и домакинствата, се нуждаят от достъп до предвидимо, дългосрочно финансиране.
Финансовата криза засегна способността на европейския финансов сектор да канализира спестяванията към дългосрочни инвестиционни замисли. От ключово значение е, следователно, да се помисли какво може да бъде направено за подобряване наличието на дългосрочно финансиране, като настоящата Зелена книга разглежда функционирането на този процес.

Сред важните въпроси е дали традиционно значителната зависимост на Европа от банките като източник за финансиране на дългосрочни инвестиционни замисли следва да отстъпи място на по-диверсифицирана система с по-голям дял на прякото финансиране от капиталовите пазари (например облигационните пазари) и по-съществено участие на институционалните инвеститори (като пенсионните фондове), както и на алтернативни източници. Потребностите на МСП от финансиране заслужават специално внимание, тъй като те имат потенциала да осигурят дългосрочен бъдещ растеж. МСП се нуждаят от достъп както до банково, така и извънбанково финансиране.
Получените в резултат на консултацията отговори ще послужат на Комисията при определянето на начините за преодоляване на пречките пред дългосрочното финансиране. Последващите действия биха могли да бъдат както законодателни, така и други.
Контекст
Настоящата Зелена книга разглежда дългосрочните инвестиции като образуване на дълготрайни материални и нематериални активи. Обществената полза от редица инвестиции в енергийните инфраструктури, технологиите във връзка с изменението на климата, образованието и т.н. е дори още по-голяма, тъй като те генерират по-голяма възвръщаемост за обществото като цяло чрез подпомагането на основни услуги и подобряването на жизнения стандарт. Въздействието им може да започне да се усеща и в краткосрочен план. Те позволяват на публичния и частния сектор да отговорят на новите социо-икономически и свързани с опазването на околната среда предизвикателства, като улесняват прехода към по-устойчива икономика и повишават дългосрочния ръст на производителността и конкурентоспособността. Тенденциите на изменение на климата и изчерпване на природните ресурси поставят допълнителни предизвикателства пред устойчивия растеж, тъй като поради целта за ограничаване изменението на климата до под два градуса и прекъсването на пряката зависимост между икономическия растеж и ресурсоемкостта налагат повече дългосрочно инвестиране в енергия с ниски въглеродни емисии, както и в енергийна и ресурсна ефективност и инфраструктура. Значението на дългосрочното финансиране за растежа и създаването на работни места бе признато на международно равнище от Г-20.

Капацитетът на икономиката да подсигурява дългосрочни инвестиции зависи от способността на финансовата система ефективно и ефикасно да насочва необходимите средства към подходящите получатели и инвестиционни проекти чрез открити и конкурентни пазари. Това може да се извършва чрез различни посредници (банки, застрахователни дружества, пенсионни фондове) и пряк достъп до финансовите пазари.
В Европа съотношенията инвестиции/БВП и спестявания/БВП са по-добри, отколкото в други части на света. Тази обща картина обаче скрива факта, че в резултат на слабата макроикономическата конюнктура и перспективи както вложителите, така и инвеститорите понастоящем се намират в среда, характеризираща се с висока степен на несигурност, нежелание за поемане на риск и липса на доверие. Това положение може да има дълготрайно въздействие, като създаде допълнителни постоянни прегради пред предлагането на дългосрочно финансиране.
Основен урок на кризата е, че възстановяването на финансовата стабилност и доверието на пазарите минава през подходящо регулиране и надзор на финансовия сектор. В тази връзка ЕС следва широкообхватна програма за финансова реформа в допълнение към по-широките фискални и икономически реформи. Финансовата стабилност е от решаващо значение, но сама по себе си не е достатъчна. В рамките на по-широк политически отговор новата регулаторна и надзорна уредба трябва да бъде така балансирана, че да предоставя на финансовия сектор възможност за подкрепа на реалната икономика без опасност за дестабилизирането му. В тази връзка действията за подобряване на дългосрочното финансиране на европейската икономика следва да отчитат многобройни взаимосвързани фактори:
- способността на финансовите институции да канализират дългосрочното финансиране;
- ефикасността и ефективността на финансовите пазари при предлагането на инструменти за дългосрочно финансиране;
- факторите с комплексно въздействие, които позволяват дългосрочни спестявания и финансиране;
- улесненият достъп на МСП до банково и извънбанково финансиране.
Пресцентър Европейска комисия