Зелена светлина за бюджета на ЕС

Ръководителите на 27-те страни членки на ЕС, които са на среща на върха в Брюксел, са постигнали и приели компромис, който позволява да се деблокира ситуацията, свързана със следващия европейски бюджет и с плана за възстановяване на ЕС от коронавирусната криза. Новината съобщи председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, цитиран от световните агенции.
Бюджетът на ЕС за периода 2021-2027 г. на стойност 1,074 трилиона евро и планът за възстановяване на стойност 750 милиарда евро бяха приети през юли, но бяха блокирани от Будапеща и Варшава, които се противопоставиха на механизъм, обвързващ изплащането на европейските средства със спазването на принципите и нормите на правовата държава.
"Можем да започнем сега с прилагането на плана и с възстановяването на нашите икономики. Нашият исторически план за възстановяване ще отведе напред нашия зелен и дигитален преход", написа Мишел в Туитър.

Европейският съвет прие решение за обвързване на разходите от бюджета на ЕС със състоянието на върховенството на закона.
Държавните и правителствените ръководители от ЕС приемат, че от 1 януари догодина новото условие влиза в сила. До произнасянето на Съда на ЕС Европейската комисия няма да прави предложения за спиране на бюджетните плащания заради пречки пред върховенството на правото.
Предвижда се комисията да предлага спиране на средствата при всякаква установена измама, при корупция и конфликт на интереси. В решението е записано, че ЕК ще действа обективно, честно, независимо и на основата на факти, без дискриминация и при еднакво отношение към европейските страни.
Комисията ще разработи насоки за прилагане на решението на Европейския съвет, както и правила за извършването на предварителните оценки за възможни нарушения. Предвижда се спирането на средствата да става с решение на Съвета на ЕС, по предложение на ЕК, но само когато са изчерпани всички останали правни възможности и само когато е ясно доказана връзката на нарушението с щета за бюджета.
Причините, заради които се взима решение за ограничаване на бюджетните разходи, трябва да бъдат предварително включени в ясен списък. Предвижда се най-късно година след прекратяването на бюджетните плащания към дадена страна от ЕС решението да бъде преразгледано.

С много усилия се намериха компромисни варианти и европейските икономики и социални системи ще бъдат подпомогнати. Оптимист съм, защото Европейският съюз винаги намира правилните решения. Това заяви министър-председателят Бойко Борсов в Брюксел, където европейските държавни и правителствени ръководители постигнаха съгласие по отношение на Многогодишната финансова рамка и спасителния пакет „Следващо поколение“. Премиерът подчерта значението на подкрепата за страните от ЕС с оглед на продължаващата пандемия от COVID-19, която се отразява изключително негативно на финансовите и икономическите показатели и води до спад на БВП на държавите. Борисов посочи, че за излизане от кризата в момента никой не говори, а различните експерти очакват подобрение в месеците след средата на следващата година и то при положение, че има висок процент ваксиниране.

По отношение на ситуацията в България министър-председателят изтъкна, че внимателно се следи баланса относно мерките и натиска върху болниците. Борисов посочи още, че е от голямо значение и броят на оздравелите, които вече са над 3000 дневно. „Трябва да сме много умерени“, заяви министър-председателят. По думите на Борисов за тази седмица резултатите са добри, но не показват, че трябва да сме много оптимистични, че пандемията ще приключи за Коледа.

Министър-председателят Бойко Борисов изрази специално благодарност към председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за усилията на ЕК за осигуряването на ваксини за ЕС. Премиерът потвърди, че страната ни е създала необходимата логистика и организация, за да приеме първата доставка. Борисов изтъкна също, че е добре да бъдат намерени общи позиции и по отношение на антигенните тестове, които могат да бъдат в услуга на движението на хората и туризма.

Изменението на климата беше друга ключова тема, която премиерът Борисов открои от дискусиите на европейските лидери. Министър-председателят отбеляза постигнатия компромис по отношение на тавана на вредните емисии за целия ЕС – през 2030 година да са с 55% по-малко спрямо 1990 година. „Това дава възможност на държави като България да се помогне повече“, подчерта Борисов. Премиерът посочи още, че компромиси за движение напред са постигнати и за газа и ядрената енергия.

По повод външните отношения премиерът Борисов изтъкна партньорството на ЕС със САЩ и огромните надежди, които се възлагат към новата администрация, особено в сферите сигурност, НАТО и връщането в споразумението за климата. По темата за Източното Средиземноморие Борисов посочи, че България като член на ЕС подкрепя приятелските държави Гърция и Кипър. „От тук насетне настояваме да се намерят дипломатически решения с Анкара“, заяви премиерът. Борисов акцентира върху огромните усилия на Германското председателство да се намери компромис. „Да, санкции има срещу физически лица, фирми. Но следващите три месеца отново остава вратата отворена“, заяви Борисов. Министър-председателят добави, че е предложил на следващия Европейски съвет да бъде поканен и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.