"Зелената" революция на Португалия

Голямото наследство на социалиста Антониу Коща, който е премиер на Португалия от 2015 г., е подетият от него енергиен преход. Вярно е, че той е породен от неотложните изисквания на времето и от международни институции като ЕК, но Коща бе един от първите лидери, които обещаха да се заемат с борбата с изменението на климатa. Неслучайно той не пропуска да отбележи, че страната му се е ангажирала да постигне въглеродна неутралност преди всички останали.

Оттогава насам Лисабон започна бърза надпревара за първенство на всички фронтове: затварянето на въглищните електроцентрали бе изместено с две години напред (2021 г.), а целите за генериране на 80 на сто от електроенергията от възобновяеми източници (от 2030 за 2026 г.) са почти осъществени, което дава широк марж за постигане на въглеродна неутралност по-рано от предвиденото (от 2050 на 2045 г.).

Зад тази стратегия има нещо повече от екологични подбуди - правителството вижда историческата възможност Португалия да превърне слабостта си на зависима от вноса на изкопаеми горива икономика в силата на една страна, която изнася електроенергия от възобновяеми източници, пише испанското издание "Паис".

Дори след поредицата от исторически катаклизми, които светът преживя през последните години, този курс не се промени. Войната в Украйна доведе до такова поскъпване на газа и петрола, че се засили натискът върху правителството отново да отвори въглищните централи, нещо което Коща отказа да направи. Метеорологичните условия през 2022 г. с много тежката суша, която понижи производството на хидроелектрическа енергия, също влошиха показателите за енергията, генерирана от възобновяеми източници. Според данните  на Португалската енергийна агенция (ADENE) делът им се е понижил до 57 на сто, а вносното салдо от почти 18 на сто се е увеличило почти двойно спрямо 2021 г. Въпреки това Португалия "надвишава определените от ЕС цели за въвеждане на на възобновяеми енергии". От тази гледна точка става дума за енергиен преход, тъй като наред със затварянето на въглищните електроцентрали смесената енергийна система се е променила фундаментално. Това твърди Антониу Кардосо Маркеш, професор по икономика в университета в Бейра Интериор.

Скокът на Португалия вече се вижда ясно в статистиката - 72 на сто от произведената електроенергия през 2023 г. идва от възобновяеми източници. Според данните на Евростат Португалия е четвъртата страна в Европа с най-малко замърсяваща околната среда електрическа матрица, отстъпвайки единствено на Австрия, Швеция и Дания благодарение основно на хидроенергията и вятърната енергия.

"Всичко се случва едновременно, свидетели сме на голямо движение на компании", отбелязва министърът на околната среда и енергетиката Дуарте Кордейро. "За нас е много важно да ускорим декарбонизацията на икономиката ни", допълва той. Според изчисленията му всички планирани проекти в енергийния сектор в Португалия възлизат на около 60 милиарда евро.

Генерираните 16 гигавата възобновяема електроенергия вече представляват 70 на сто от инсталираната мощност, но различното разпределение води до нерегулярност в доставките - пикове през дъждовните и ветровити месеци и спадове през лятото.

"Страната разполага с огромен потенциал за производство на слънчева електроенергия, който далеч не е изчерпан", подчертава професор Антониу Кардосо Маркеш.

За да постигне стабилност на пазара правителството иска да увеличи дела на слънчевата енергия (6 на сто от общия дял), която въпреки благоприятните метеорологични условия е доста под хидроелектрическата електроенергия (45 на сто) и вятърната енергия ( 35 на сто). "Тази година ще издадем лицензи за 2,5 гигавата соларна енергия и вярваме, че ще надвишим осем гигавата през 2030 г.",  твърди министърът.

През януари електрическа компания Iberdrola получи лиценз за реализацията на най-големия фотоволтаичен проект в Европа с капацитет от 1200 мегавата в Сантяго ду Касем в Алентежу. Природзащитниците обаче не харесват мащабите на комплекса. "Този завод е твърде голям. Подкрепяме соларната енергия, но предлагаме да я развиваме във внимателно подбрани региони, за да се избегнат конфликти с населението и щети за околната среда. Не трябва да съжаляваме за проектите впоследствие". Това отбелязва Франсишку Ферейра, президент на екологичната организация Zero и професор по наука и технологии в Нов Лисабонски университет.

Еколозите не харесват и решението на правителството да улесни енергийния преход, като изисква опростяване на критериите за обработка (симплексни лицензи) за проекти за производство на зелен водород. Вятърните турбини на над два километра разстояние и соларните електроцентрали, разположени на по-малко от 100 хектара,не се обект на екологична оценка.

"Премахнахме задължението в някои случаи, но ако има подозрения, че проектите са фрагментирани, може да бъде поискана оценка", подчертава министърката на  околната среда и енергетиката.

Голямата новина тази година наред със соларната експанзия ще бъде търгът за морски вятърни проекти, като целта е постигането на 10 гигавата след няколко години. Районите, определени от правителството като потенциални обекти са на етап обществено обсъждане и някои от тях се поставят под въпрос от природозащитниците заради това, че засягат участъци от природната мрежа. Въпреки това интересът на бизнеса към позициониране на португалското крайбрежие не намалява. Сред разглежданите проекти са тези на германската компания BayWa и на датския фонд Copenhagen Offshore Partner.

Хибридните инфраструктури като тази в река Гуадиана също са насърчавани от министерство на околната среда и енергетиката. Друг пример е гигаструктурата "Тамега" (Tamega), която "Ибердрола" пусна през 2022 г. и сложи край на голямата слабост на хидравличната енергия: климатичната зависимост. Благодарение на помпена система между резервоарите си комплексът "Тамега" (с три хидроелектрически централи, към които се прибавят два вятърни парка) позволява непрестанно да се подава електроенергия в метрополония район на Порту за 24 часа.

Кардосо Маркеш, който разполага с изследователски екип в областта на икономиката на енергетиката в университета в Бейра Интериор и се занимава с предоставянето на по-голяма власт на потребителите, смята, че енергийният преход се очертава като нещо положително. Той обаче засяга бюджета на домакинствата заради по-високите разходи.

"Процесът на енергийния преход трябва да е приобщаващ и да позволява участието и печалбата на всички икономически субекти, хора и компании. От ключово значение е да се върви напред, така че всички да искат енергийния преход и да го припознават като свой", заключава той./БТА