Зелената трансформация в модата

В световен мащаб модната индустрия е един от най-големите замърсители на околната среда. Проучвания доказват, че тя е отговорна за 10% от годишните глобални въглеродни емисии, което е повече от всички международни полети и морски корабоплавания взети заедно. Анализите показват още, че въздействието на бранша върху околната среда включва над 92 милиона тона отпадъци, произведени годишно и 79 трилиона литра използвана вода. Какво могат да направят производителите в сектора, за да се промени негативната статистика? Голяма част от тях вече са трайно ориентирани към по-зелени и екологични решения. Сред българските компании също има не малко фирми, които успешно реализират своята зелена трансформация.

Какво прави една компания в сектора за текстил и облекла ЗЕЛЕНА?

Спазването и провеждането на политика за намаляването на отпадъците е едно от основните изисквания, за да се нарече една компания зелена. Когато това не е възможно, други варианти са повторната (многократна) употреба и рециклирането.

Многократната употреба има много предимства. Тя ограничава търсенето на природни ресурси, намалява отпадъците, спестява енергия и разходи.

Рециклирането е следващата най-добра възможност. Така използваните продукти се превръщат в нови, като същевременно това помага за пестене на ограничените ресурси.

„По-ефективните производствени процеси и по-добрите системи за управление на околната среда могат значително да намалят замърсяването и отпадъците и да доведат до икономии на вода и други ресурси. Това е добре и за бизнеса, защото той може да съкрати оперативните си разходи и да намали зависимостта си от суровини. Това е логиката на зелената икономика – система, която оптимизира потока от стоки и услуги, за да извлече най-много от суровините и да намали отпадъците до абсолютния минимум.“, споделя Миглена Христова – член на УС на БАТОК и управител на един от лидерите в страната за производство на дамско луксозно облекло и конфекция МИК-БГ.  

Добрите български примери

МИК-БГ е един от добрите примери в страната как фирма в сектора може да бъде по-зелена. В нея са изградени две фотоволтаични централи, които да обезпечат нуждата от енергия за производството и офисите. Една от целите на компанията през следващите години е направата на „Зелен покрив“, който да помогне на сградата да бъде по-хладна през лятото и по-топла през зимата. Отпадъците в компанията се събират разделно и се рециклират, планирани са и стъпки за намаляване количеството изхвърлена, годна за консумация вода.

За да може една фирма да се развива успешно като устойчива и екологична, трябва и нейните служители да са мотивирани в грижата си за околната среда. „За нас е важно всички нови служители да се запознаят  със зелената ни политика и да са информирани за важността от опазването на околната среда. На всеки 6 месеца провеждаме срещи с екипа, за да го информираме за екологичните и социалните проблеми на бранша.  Помагаме им да бъдат по-зелени не само на работното си място, но и в ежедневието си.“, допълва Миглена Христова.

Устойчивата мода в отговор на климатичните промени

Отдръпването през последните години от генериращата отпадъци „бърза мода“ бележи напредък, особено във връзка с действията в областта на климатичните промени. Освен това кризата с COVID-19 стимулира осъзнаването на необходимостта от устойчивост. Определено пандемията забърза промените в модната и текстилната индустрия, които ежегодно генерират огромни количества отпадъци. Една от тях беше масовото ориентиране към производството на устойчива мода.

Кои са стъпките за реализацията ѝ?

• Използване на платове от рециклирани материали
• Екологично отглеждане на естествените растителни суровини
• Платове без тежки химикали и бои
• Качествено производство
• Веган материи
• Екологична опаковка
• Екологична поддръжка на дрехата
• Зелен маркетинг за популяризиране на продукцията

„И на световно, и на регионално ниво е налице тенденция на непрекъснато увеличаване сред потребителите на интереса към устойчивата мода поради няколко причини. Това са повишеният световен интерес към естествените продукти и по-голямата информираност за екологичния отпечатък. Потребители започват да бойкотират „бързата“ масова мода, преминавайки към по-екологична нейна алтернатива.“