Зелени обществени сгради в България от 2018

„В България предизвикателството пред правителството и пред бизнеса е дали ще искате да инвестирате между 2 и 3% повече в строителството на дадена сграда, така че тя да е енергийно ефективна", заяви американският посланик в България Джеймс Уорлик на конференцията „Зеленото строителство - устойчив път за постигане на енергийна ефективност и икономически растеж". Събитието, в което се включиха представители на над 200 български и чуждестранни фирми, бе организирано от Американската търговска камара и Търговската служба към посолството на САЩ в България. Посланикът добави още, че инвеститорите от Западна Европа и САЩ строят зелени сгради, тъй като това има икономически смисъл. „България вече е лидер във възобновяемите и алтернативните енергийни източници. Моят въпрос е дали България може да бъде лидер в зеленото строителство? Мисля, че да. Но за тази цел не само трябва да поговорите, но и да извървите необходимите стъпки", каза още посланикът.
В България има 3,7 млн. жилища, от които 96,5% са частни. 65% са в градовете и са предимно кооперации, отбеляза министър Росен Пленелиев. Голяма част от жилищата са строени между 60-80-те години и са с ниска енергийна ефективност. Общият брой на кооперациите е около 80 000, в които има 700 000 жилища. Панелните жилища, които се нуждаят от сериозно обновяване, са с площ от 53 млн. кв. м и в тях живеят 2,7 млн. български граждани. За квадратен метър са нужни около 150 лева за саниране. Средства се търсят по линия на оперативна програма "Регионално развитие", припомни Плевнелиев. Той съобщи, че към момента са сключени договори за проекти на стойност 400 млн. лева.
По разчети на министерството около 4 млрд. евро ще са нужни на България, за да реши проблема с енергийната ефективност на жилищата. Плевнелиев отбеляза, че ако се направят тези инвестиции, икономиите годишно ще са 560 млн. евро от спестявания на енергия между 40 и 60%. По думите му сред приоритетите е от 2018 г. всички публични сгради, които ще започнат да се строят, да бъдат с разход на енергия близо до нулата, а от 2020 г. това да бъде възможно и за всички останали сгради. Междуведомствена работна група подготвя проект за национална сертификационна система за устойчиво строителство. Ще се направят и промени в действащото законодателство, за да се въведат изискванията и стандартите за подобно строителство. Америка води със стандарта LEED за стандартизация на сградите, посочи още министърът. На конференцията днес се проведе и семинар за сертификационната система LEED, за който се регистрираха над 50 български и чуждестранни фирми.
Реджиналд Милър, регионален директор за Централна и Източна Европа и Русия, Министерство на търговията на САЩ, който води делегация от 12 търговски аташета на САЩ в София, заяви, че над 60 процента от електричеството в света се използва за отопление и охлаждане на сградите. Зелените сгради са енергийно ефективни, което означава намаляване на разходите в икономиката. САЩ са лидер по количество на зелени сгради в света, посочи Милър.
Атанас Панов, архитект и председател на асоциация Сосиета Урбанум посочи, че идеологията на зеленото строителство трябва да излезе от рамките на сградата и да бъде на ниво градоустройство, като съчетава центрове, където човек удовлетворява всичките си потребности - труд, почивка и спорт.
Петко Йовчев, председател на Камарата на архитектите в България заяви, че има недостиг на конкретни предложения за промени в законодателството. Тези предложения би следвало да се отправят от браншовите организации, допълни Йовчев. Зеленото проектиране трябва да стане масово, а не да се извършва само от отделни архитекти. Нека да използваме принципите на устойчиво строителство на градовете на възраст между 300 и 500 години, призова още Йовчев.
Ангел Минев, Камара на строителите в България представи модела "Инженеринг с гарантиран резултат. В България броят на сградите общинска и държавна собственост е 5,763, размерът на застроената площ на сградите общинска и държавна собственост е 15,921,000 кв.м., а годишният разход на енергия е над 3,000,000,000 кWh, каза още Минев. Годишният разход на енергия за масивните жилищни сгради е над 35,000,000,000 кWh. Минев посочи, че с 200 000 000 лв. вложени в енергийна ефективност в обществените сгради ще се санират 1 000 000 кв. м., ще се икономисат около 100 000 000 кWh/год и ще се спестят 18 000 000 лв./год - преки разходи за енергия. Освен това ще се спестят 280 хил. тона годишно вредни емисии.