Зелените: ВЕИ секторът е блокиран

Силвия Стоядинова

Съпредседателят на ПП „Зелените” Борислав Сандов в интервю за EconomyNews.bg
Г-н Сандов, ДКЕВР реши от 18 септември т.г. да намали цените за енергия, произведена от ВИЕ. Според Българската ветроенергийна асоциация доходите на всички ветроенергийни паркове ще бъдат намалени с 10%, на фотоволтаични инсталации отпреди 2011г. с 20%, а фотоволтаичните инсталации, започнали работа тази година ще загубят 39% от доходите си. Какво се случва в сектора на ВЕИ?
В момента имаме масово разпродаване на това, което имат западни инвеститори в България и изтегляне на капитали от сраната. Имаме спиране на един сектор, който се развива главоломно в целия свят и, който носи доходи, създава нови работни места. Въобще това е една силна крачка назад в политиката на това правителство. За мен те просто задоволиха интереса на бизнес кръгове около тях, след което затвориха вратата за всички останали, без да гледат реално на глобалните проблеми. А хората започват сами да внедряват системи за енергийна ефективност. Започват да инвестират в малки, локални решения за ВЕИ, било то чрез термопомпи, чрез системи за затопляне на вода.
България спря АЕЦ „Белене”, но ще проучва изграждане на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”. Рентабилно ли е това?
Имаме и сключен договор с американска компания. Продължаваме да наливаме пари за нещо, от което нямаме нужда. Ако ние само изпълним ангажиментите си към ЕС за енергийна ефективност, то тогава нашата икономика ще спести до 50% от енергийните потребности в момента. Тоест енергийните ни мощности задоволяват нашите нужди, но ние имаме един огромен капацитет чрез енергийна ефективност да намалим тези нужди. Защо тогава, питам аз, искаме да изградим ядрена енергийна мощност, която ще струва много пари? Това най-малко от икономическа гледна точка е нерентабилно.
Какви са вашите основни аргументи и срещу шистовия газ?
Шистовият газ е поредният балон, който лобитата и корпорациите на фосилните горива се опитват да развият повсеместно. Независимо от провала, който се получава в САЩ, вследствие на множеството негативни въздействия, тези лобита се изнасят както с други теми, да речем с темата за ГМО, извън САЩ. Една от първите спирки е ЕС, тъй като акциите им на международните пазари, се котират добре, щом обявят, че имат концесия за добив и проучване в страна от ЕС.
Знаят ли достатъчно хората за шистовия газ?
Шистовият газ представлява малки балончета на голяма дълбочина. Особено в Европа, залежите на шистови скали са много дълбоки, на пет-шест километра, което означава, че ефективността на процеса е по-ниска. От екологична гледна точка всеки фракинг, а това е единствената технология, която може да се използва за добив на шистов газ, изразходва огромно количество вода, което поставя този отрасъл в конкуренция със всички други, използвайки същата вода - битовите услуги, селското стопанство. В последствие имаме задължително замърсяване на водата. Това огромно количество вода бива замърсено от една страна, заради химикалите, които се използват във флуида, с който се прави хидравличния удар, от друга страна, заради разтварянето на газа, който е в тези малки мехурчета, на радиоактивните елементи и на тежките химикали, които са също част от тези шистови скали. Трето - всеки един фракинг предизвиква малки земетресения, тъй като напрежението, което се използва е огромно, и при самото разбиване се получават малки трусове. Тези трусове сами по себе си не са с толкова голямо влияние, рискът тук е в отключване на по-големи земетресения.
Освен екологични аспекти „против” има ли и други?
Съществуват и чисто социално-икономически аспекти. Шистовият газ е изчерпаем ресурс. В момента, в който свърши, ситуацията ще стане, както с петрола – поскъпване на суровината и на цялата гама продукти, световни и валутни кризи. За да се извлича шистовия газ не е необходимо да се направят една или две сонди, а огромен брой сонди с по няколко хоризонтални канала. Създават се пътища, паркинги за големи камиони, правят се газопроводи. Три–четири години след извършването на сондажната дейност земята се превръща в пустия и не може да се използва за нищо. Изчислихме например, че в рамките на 5-6 години от една територия, която е дадена за концесия, чрез субсидии от ЕС за обработваема земя, се получава повече от колкото от концесионните такси.
Трябва ли да има законодателни промени за използването на природните богатства или тотална забрана на ползването им ?
България е първата страна в ЕС, която успя да забрани не само проучването на шистовия газ, а всички неконвенционални горива на газ и нефт. В различни страни има движения, които се борят и на някои места успяват да се справят със заплахите които дебнат от добива не само на шистов газ, но и на газ от дълбоки въглищни пластове, битоминозни пясъци и т.н. В България ние забранихме всички неконвенционални горива, което е похвално. От тук нататък обаче трябва да има регулации и специални законови изисквания, за да се предпазим от неприятни последици.