"Зелените покриви" само за богати българи

Нормативно процесът за старт на зелената архитектура е "отпушен" и вратите за строителство на зелени покриви в България са отворени. Но към "висока зелена архитектура" засега у нас се ориентират малцина богати българи, коментира пред БТА заместник-председателят на Съюза на ландшафтните архитекти у нас арх. Веселин Василев. По данни на Съюза на ландшафтните архитекти сега се изграждат 3 дка зелени покриви върху жилищни кооперации в София. Покривна градина с площ 700 кв. м ще има и нова бизнес сграда в столицата. Най-масово е приложението на зелените покриви върху гаражни пространства и подземни паркинги, осъществено е като проекти и в провинцията. Изграждането на зелени покриви у нас е наложително в гъсто населените урбанизирани територии, отбелязват експертите. Те посочват и че процесът е стимулиран също и от Европейския съюз, който все повече извежда във фокус екологизирането на строителството. Известни като "градините на Вавилон" покривните паркове плахо търсят място в родните урбанизирани територии. По данни на специалистите 1 кв. м зелен покрив филтрира 2 кг прах годишно. Изчислено е, че ако всички покриви в един град се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7 градуса. Зелените покриви изпълняват ролята и на естествени климатици, защото зимата задържат топлината в сградите, а през лятото ги охлаждат, твърдят експерти. Зеленината фиксира финия прах, йонизира и овлажнява въздуха, намалява емисиите на въглероден диоксид и обогатява въздуха с кислород. Зелените покриви са се увеличили с 35% в световен мащаб през последните няколко години. Емблематични са сградите на кметството в Чикаго, университета в щата Пенсилвания и др. Все повече богати хора предпочитат "зелени мезонети". По подобен начин е устроено градското жилище на София Лорен в Рим, както и апартаментът на Жан-Пол Белмондо в Париж. У нас обаче към "висока зелена архитектура" засега се ориентират малцина богати българи, отбелязват специалистите. В България няма критерий за зелената архитектура, коментират от Съюза на ландшафтните архитекти. Понятието обаче започва да се налага предимно като част от екологична архитектура и най-вече като предмет на ландшафтната такава. Нашите специалисти дори предлагат да се въведе норма "Вегетативна площ". Замествайки традиционния квадратен метър, тя ще показва площта, върху която растителността неутрализира вредности в околната среда. Нормативно процесът за старт на зелената архитектура е "отпушен" с обстойна промяна на Закона за устройство на териториите през 2007 г., твърди арх. Василев. По думите му в чл.62, ал. 10 от закона е заложено разработването на общински наредби за опазване, развитие и изграждане на зелените системи. Мероприятието обезпечава изграждане на зелени покриви с цел покриване изискваната площ за озеленяване. Задължителните норми за зелени площи са заложени в Наредба номер 7 за правила и норми, за устройство на видовете територии и зони от 2003 г. Във всички общини в България са предвидени подобни мероприятия и това стана по инициатива на Съюза на ландшафтните архитекти, каза Василев.
Установено е, че покривното озеленяване подобрява топлоизолацията с 3-10%. По данни на специалисти чрез озеленяване на покрива на еднофамилна къща може да се постигне намаляване на нуждите от газ със 100 кубически метра за отоплителен сезон. Озеленяването на покриви и фасади осигурява по-добри експлоатационни условия за хидроизолацията и мазилката и увеличава тяхната дълготрайност, твърдят от Съюза на ландшафтните архитекти. Според експертите растителността елиминира влиянието на ултравиолетовите лъчи и предпазва от механични повреди и валежи. Зелените покриви могат да задържат голямо количество дъждовна вода - между 15-20%, а при специални конструкции и до 70%, твърдят нашите специалисти. Покривните градини освен това подобряват звукоизолационните качества. За стени с вертикално озеленяване е измерено намаляване на силата на шума в помещенията с 15 децибела. Независимо от предимствата, инвеститорите избягват зелените покриви заради по-високата цена на сградата и психологическа бариера, обясни арх. Василев. Според него собствениците се опасяват, че покривните градини могат да компрометират здравината на конструкцията и да доведат до течове и влага в сградата. Съвременните материали гарантират, че това няма да се случи, уверява от името на 350-те членове на СЛА у нас арх. Василев. Чрез екстрите, които се създават за сградата и обитателите от зелените покриви, инвестицията се възстановява многократно, твърдят родните експерти. Според тях за да се избегне допълнително натоварване на конструкцията в покривните градини се садят сухоустойчиви растения, виреещи в по-плитка почва, устойчиви на дим и газове. Ландшафтната архитектура вече има не само естетична и утилитарна функция, все повече расте екологичната й мисия, коментира арх. Василев.
Покривните градини датират от хилядолетия. Те се свързват с култа към финикийския бог Адонис - символ на разцъфтяването и повяхването на природата. През 600 г. пр. н.е. вавилонската царица Семирамида засадила растения от Средиземноморието в големи отвори по терасите на двореца. Така висящите й градини заедно с поливните съоръжения са обявени за едно от седемте чудеса на света. Богатите римляни отглеждали растения на терасите и покривите си. През Ренесанса покривите на много вили и дворци в Италия и Германия са представлявали градини с богати колекции от чуждоземни растения. След появата на стоманобетона покривното озеленяване придобило голяма масовост в Западна Европа, по-късно и в САЩ, Япония, Австралия, Канада.