АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Зеленият пакт + видео
Постигане на целите на Зеления пакт
Въвеждане на климатичната неутралност в законодателството
След постигане на споразумение със Съвета Парламентът прие законодателния акт за климата през юни 2021 г. Той предвижда до 2030 г. емисиите на ЕС да бъдат с 55% по-ниски спрямо 1990 г., а до 2050 г. да бъдат постигнати нетни нулеви емисии. Тези цели демонстрират лидерската роля на Европа в борбата срещу промените в климата.
Формулирането на ясни цели относно климата позволява те да бъдат пренесени в други законодателни актове и да допринесат за по-чисти води, почви и въздух, за модернизиране на домовете и по-ниски сметки за енергия, за по-добър обществен транспорт и повече станции за зареждане на електрически автомобили, за по-полезни храни и по-добро здраве на сегашното и бъдещите поколения.
Бизнесът също ще спечели от открилите се възможности за развитие на „зелена“ икономика и създаването на работни места в сектори като производството на енергия от възобновяеми източници и подобряването на енергийната ефективност на сгради и производствени процеси.
Научете за приноса на ЕС в световните усилия в областта на климата от нашата хронология на преговорите по темата.
Подготвени за намаляване на емисиите с 55%
Нужни са решителни мерки, за да постигне ЕС целта да намали емисиите си на парникови газове с 55% до 2030 г. Затова Европейската комисия предложи през юли 2021 г. пакет от шест нови и 13 изменени законодателни текста под името „Подготвени за цел 55“.
На 22 юни Парламентът прие позицията си за преговори със Съвета по:
- промени в схемата за търговия с емисии на ЕС с цел обхващане на други замърсяващи сектори и премахване на безплатното издаване на разрешителни до 2032 г.;
- въвеждане на въглероден налог върху вноса, който следва да защитава бизнеса в Европа от конкуренти от страни с по-ниски изисквания относно намаляване на емисиите;
- фонд за гарантиране на справедлив енергиен преход, който да защити най-уязвимите, като средствата трябва да дойдат от продажбата на разрешителни по схемата за търговия с емисии.
По-рано през юни депутатите одобриха мандат за преговори относно:
- национални цели за намаляването на емисиите в сектори, необхванати от схемата за търговия с емисии - Парламентът иска намалението на емисиите в тези сектори до 2030 г. да бъде 40% вместо 29%;
- засилване на нормите за извеждане на парникови газове от атмосферата в сектора на земеползването и горите;
- предложение от 2035 г. новите автомобили и микробуси да бъдат с нетни нулеви емисии;
- включване на всички полети, излитащи от Европейското икономическо пространство (ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия), в изискванията за разрешителни за емисии в авиацията.
През есента на 2022 г. се очаква Парламентът да гласува по още досиета от законодателния пакет, сред които ще бъдат текстове, свързани с енергетиката (възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност, облагане).
Прочетете за настоящите мерки на ЕС за намаляване на емисиите от парникови газове.
Финансиране на прехода
През януари 2020 г. Комисията представи План за инвестиции за устойчива Европа. Това е стратегия за финансирането на Зеления пакт, която предвижда привличането на поне 1 трлн. евро публични и частни инвестиции през следващото десетилетие.
Преминаването към нов вид икономика със сигурност ще бъде съпроводено със сериозни структурни промени, които ще засегнат неблагоприятно някои сектори и региони. Предвижда се те да получат подкрепа от Механизма за справедлив преход.
Парламентът и Съветът се споразумяха за въвеждане на нови източници на приходи за финансиране на бюджета и плана за възстановяване от кризата с COVID-19. Те ще включват приходи от схемата за търговия с емисии и механизъм за корекция за въглеродните емисии на границите, който ще наложи вид мито върху вноса на стоки от страни с по-ниски екологични изисквания от ЕС.
Комисията също така предложи през май 2020 г. схема за отпускането на заеми на публични институции за "зелени" инвестиции в региони, които зависят от добива на изкопаеми горива. Планът беше одобрен от Европейския парламент през юни 2021 г.
За да насърчи инвестициите в екологично устойчиви дейности и да предотврати насочването им към проекти, които само се представят за опазващи природата, но реално не са, Парламентът прие през юни 2020 г. ново законодателство, определящо какво следва да се разбира под устойчиви дейности.
През ноември 2020 г. депутатите се обявиха за преминаване към екологично устойчива икономическа система с цел развитие на стратегическата автономност на ЕС.
Научете как Фондът за справедлив преход ще помага на регионите в ЕС да направят преход към по-зелена икономика.
Кръгова икономика: повторно използване и рециклиране
През март 2020 г. Комисията представи план за действия за кръгова икономика в ЕС, която цели да удължи периода на използване на продуктите, да намали пилеенето на ресурси и да насърчи устойчивите модели на потребление. Планът се фокусира върху:
- електронни компоненти и информационни технологии;
- акумулаторни батерии и превозни средства;
- опаковки и пластмаси;
- текстилни изделия;
- строителство и сгради;
- хранителни продукти.
Очаква се депутатите да гласуват през юли 2022 г. по нова промишлена стратегия на ЕС, която следва да помогне на фирмите да преодолеят последиците от COVID-19 и да преминат към по-зелена и кръгова икономика.
През ноември 2021 г. Парламентът призова за всеобхватна стратегия за критично важните суровини, насочена към намаляване на зависимостта от внос на ключови суровини за стратегически отрасли.
Научете повече за ползите от кръговата икономика и как ЕС се бори със замърсяването с пластмасови изделия.
Създаване на устойчива хранителна система
Хранителният сектор ще играе важна роля за успеха на политиката за климата. Макар че селското стопанство в ЕС е единственият сред големите селскостопански сектори по света, който е намалил емисиите си (с 20% спрямо 1990 г.), все още около 10% от общите емисии в ЕС се дължат на селското стопанство, основно на животновъдството.
Стратегията "От фермата до трапезата", представена през май 2020 г., е насочена към осигуряване на здравословни и екологосъобразни храни, както и справедливи условия за земеделските стопани. Тя обхваща мерки по цялата верига на доставки на храни и включва планове за по-малко използване на пестициди, антимикробни препарати и изкуствени торове, както и за разрастване на биоземеделието.
В резолюция от октомври 2021 г. Парламентът приветства стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“, но в същото време направи препоръки, за да допринася тя повее за устойчивото развитие. Депутатите специално подчертаха нуждата от амбициозни цели за намаляване на емисии в селското стопанство и използването на земите.
Опазване на биоразнообразието
Европейският съюз се стреми да предотврати изчезването на хиляди растителни и животински видове. Стратегията на ЕС за биоразнообразието до 2030 г. цели да възстанови екосистемите, да увеличи защитените зони и да спре намаляването на броя на пчелите и на другите животни, опрашващи растенията.
Парламентът одобри позицията си по стратегията през юни 2021 г. Депутатите искат обвързващи цели за страните членки за опазване на дивата природа и синхронизиране на мерките в тази насока с другите стратегии, свързани с Европейския зелен пакт.
Депутатите също така настояват за развитие на устойчиво горско стопанство, тъй като горите играят ключова роля в абсорбирането и компенсирането на емисии въглероден диоксид. Горските стопанства имат важна роля в създаването на заетост в селските общности. Чрез своите политики Европейският съюз оказва влияние и върху защитата на горите по света.
Запознайте се с данни и факти за измененията в климата.
Tweet |
|