Зеленият пакт на ЕС - направеното досега

Пандемията от коронавирус засегна тежко Европа и постави въпроса за пътя напред. Парламентът счита, че той минава през поставянето на солидни основи за бъдещето. Затова на 15 май депутатите призоваха за амбициозен план за възстановяване, в който планът за екологосъобразно развитие, наречен Зеления пакт, следва да има ключова роля.

Предложеният от Комисията план за възстановяване в размер на 750 млрд. евро си поставя за задачи изграждането на по-"зелена", по-приобщаваща, по-устойчива Европа, която е способна да устои на бъдещи кризи като измененията на климата.

Макар че по време на пандемията емисиите на парникови газове временно намаляха, тревожната ситуация относно затоплянето на климата по света не се е изменила съществено. През ноември 2019 г. Парламентът обяви извънредно положение относно климата и поиска от Комисията всички бъдещи предложения да бъдат ръководени от стремежа за намаляване на емисиите и ограничаване на ръста на световните температури.

В отговор Комисията предложи Европейския зелен пакт – пътна карта с мерки в различни области за превръщането на Европа в първия континент с нулеви нетни емисии до 2050 г.

Първите стъпки по Зеления пакт

Финансиране на прехода

През януари 2020 г. Комисията представи План за инвестиции за устойчива Европа. Това е стратегия за финансирането на Зеления пакт, която предвижда привличането на поне 1 трлн. евро публични и частни инвестиции през следващото десетилетие.

Около половината от финансирането ще дойде от бюджета на ЕС, а 25 млрд. евро се очакват от схемата за търговия с емисии на ЕС.

Преминаването към нов вид икономика със сигурност ще бъде съпроводено със сериозни структурни промени, които ще засегнат неблагоприятно някои сектори и региони. Предвижда се те да получат подкрепа от Механизма за справедлив преход, който ще разполага с поне 100 млрд. евро за 2021-2027 г.

Комисията също така предложи през май схема за отпускането на публични заеми за "зелени" инвестиции в региони, които зависят от добива на изкопаеми горива. Планът трябва да бъде одобрен от Европейския парламент.

За да насърчи инвестициите в екологично устойчиви дейности и да предотврати насочването им към проекти, които само се представят за опазващи природата, но реално не са, Парламентът прие на 18 юни ново законодателство, определящо какво следва да се разбира под устойчиви дейности.

Законодателен акт за климата

През март 2020 г. Комисията предложи законодателен акт за климата, който следва да придаде правна форма на амбициите за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Преди това, през януари, депутатите бяха призовали за по-високи цели за намаляване на емисиите от първоначално обявените. Очаква се Комисията да предложи нови междинни цели за 2030 г. до края на 2020 г.

Подкрепа за индустрията и малкия бизнес

Преходът към климатична неутралност и дигитализация са важни елементи в новата Индустриална стратегия за Европа, представена през март 2020 г.

Отделна стратегия е посветена на малките и средните предприятия, които представляват около 99% от всички европейски фирми и осигуряват работа на две трети от всички заети. В тази стратегия се залага на насърчаване на иновации, намаляване на административните формалности и подобряване на достъпа до финансиране.

Кръгова икономика: повторно използване и рециклиране

През март Комисията представи план за действия за кръгова икономика в ЕС, която цели да удължи периода на използване на продуктите, да намали пилеенето на ресурси и да насърчи устойчивите модели на потребление. Планът се фокусира върху:

електронни компоненти и информационни технологии

акумулаторни батерии и превозни средства

опаковки и пластмаси

текстилни изделия

строителство и сгради

хранителни продукти

Създаване на устойчива хранителна система

Хранителният сектор ще играе важна роля за успеха на политиката за климата. Макар че селското стопанство в ЕС е единственият сред големите селскостопански сектори по света, който е намалил емисиите си (с 20% спрямо 1990 г.), все още около 10% от общите емисии в ЕС се дължат на селското стопанство, основно на животновъдството.

Стратегията "От фермата до трапезата", представена през май 2020 г., е насочена към осигуряване на здравословни и екологосъобразни храни, както и справедливи условия за земеделските стопани. Тя обхваща мерки по цялата верига на доставки на храни и включва планове за по-малко използване на пестициди, антимикробни препарати и изкуствени торове, както и за разрастване на биоземеделието.

Опазване на биоразнообразието

Европейският съюз се стреми да предотврати изчезването на хиляди растителни и животински видове. Стратегията на ЕС за биоразнообразието до 2030 г. цели да възстанови екосистемите, да увеличи защитените зони и да спре намаляването на броя на пчелите и на другите животни, опрашващи растенията. Освен това се планира засаждането на 3 млрд. дървета до 2030 г.