Зеленият туризъм ще детронира скъпите хотели

Ралица Русинова

Г-н Попйорданов, какъв приход годишно се генерира от зелените дестинации в България?

Трудно можем да говорим за статистики, които да са достоверни. Все пак бизнесът на приключенски и природно ориентиран туризъм генерира около 13-14 млн. лв. от чуждестранни посетители. Приблизително същата е сумата, която генерират и българските туристи - т.е. около 30 млн. лв. е общата сума, която този бизнес генерира за година. Това според мен не е голяма цифра, но не е и за подценяване.
Сумата е такава, защото липсва каквато и да е подкрепена активно от държавата кампания за зелените дестинации. Не само в България за българите, но и в чужбина за България. Страната ни не се асоциира с този вид туризъм, а с ниски цени и ниско качество на услугите.
Къщите за гости в селата вече са алтернатива и бих казал конкуренция дори на високо категорийните хотели. Това е положителен знак за българския пазар.
Всяко наше пътуване в къщи за гости със зелено ориентиран бизнес е подкрепа, каквато тези преприемачи не получават от българската държава. Ние не просто правим избор къде да изхарчим нашите пари, а решаваме на кого да поверим ваканцията и спестяванията си. Извършваме избор, който има огромно социално значение. Ако това не се случва, е напълно възможно да настъпи обезлюдяване на тези населени места. Може би те ще се населят с китайци, ирландци или други. Заедно с това нашата традиция ще отиде директно в музеите. В този смисъл, селският туризъм е социално икономически и културен феномен, не е само забавление.

Къде се намира България  в опазване и развитие на зеления туризъм, спрямо другите европейски държави?

Като цяло тук зелените идеи се радват на изключително голяма обществена подкрепа и гражданска активност. Това обаче не може да се каже за зеления туризъм, въпреки, че той има голям успех през летния сезон. Добрите адреси са пълни. В повечето европейски държави зеленият туризъм се развива изключително като държавна инициатива и политика. В същото време нашата организация БААТ дълго време бе разглеждана като persona non grata от държавните институции, този бизнес не е освободен от ДДС.
Истината е, че държавата не може да промени мисленето и нагласите на българските предприемачи. Те принадлежат към миналото и изповядват ценности, свързани с масовия туризъм и консумация. Създават продукт, който за съжаление изяжда ресурса си.

Какви са вашите очаквания за предстоящия туристически сезон? Ще бъде ли той повлиян от кризата?

Зеленият туризъм по никакъв начин няма да пострада от кризата. Нашият сценарий е оптимистичен. Кризата просто подчерта слабостите на българския туризъм, концептуалната недостатъчност, липсата на визия. Тя не направи нищо повече. Ние сме щастливи, че стана така. Защото, слава Богу, тя спря строежите и показа идейната дупка, в която се намира българският туризъм. От тук нататък тези, които могат да четат и имат глава, а не нещо друго на главата, остава да си направят изводите.
Инициативите, свързани с качеството, трябва да бъдат приоритет. Пазарът ще изхвърли всички, които не разберат това. Ако това не стане, българският туризъм ще е застрашен от сценарий, по-лош дори и от този в Испания. Луксозните хотели в един момент могат да се превърнат в общежития, в които ще спят емигрантите на вратата на Европа.
Много важно е да се пледира за защита на българския пейзаж. Т.е. той да се класира като обект на наследството, какъвто е всъщност, за да не може в последствие никой да строи в този пейзаж, неща, които не хармонират със средата, не спазват архитектурния код на мястото.
Нашата антикризисна програма не е свързана с даване на пари от правителството, а с осъзнаване на необходимостта да извършваме промените сега, защото утре ще бъде късно.

За организацията:

Българската асоциация за алтернативен туризъм /БААТ/ е създадена през 1998 г. В нея членуват над 100 МСП, неправителствени организации, съвети по туризъм, природни паркове и физически лица. Целта на БААТ е да създава интерес и култура сред предприемачите и потребителите към природощадящи видове туризъм.