Зеленчуковата контрабанда – кой я ръководи?

Ива Стойкова
И това лято зеленчукопроизводители изразиха недоволството си, изхвърляйки продукция. Новият земеделски министър заварди показно граничните пунктове, за да пресече дъмпинговата продукция. Като че ли всички се обединиха около тезата, че българският пазар на пресни плодове и зеленчуци е като разграден двор и който не е решил, не е започнал да продава, често некачествена продукция.
Митнически хватки
За да има внос, той би следвало да бъде подчинен на строги правила. Последната врата преди българския пазар са митниците, които разрешават внос само срещу сертификат за съответствие на качеството, който се издава от Българската агенция по безопасност на храните. Също БАБХ може да забрани вноса, износа и изобщо продажбите на вътрешния пазар с констативен протокол. Явно някъде механизмът не е смазан добре или става въпрос за откровена измама. Една такава разкри НАП - с домати. Първо стоката се изкарва на тържищата в Гърция, където бракуваната продукция се отделя и заминава за България на цени от 10 евроцента за килограм. Дори и да се плати ДДС, цената на доматите е в пъти по-ниска от реалната. Така още от старта те са минимум с 15% по-евтини. Фактурите се подменят още преди стоката да мине границата, а цели пунктове работят като счетоводни къщи.
Именно засилване на граничния контрол е един от начините да се регулира пазара, убедена е евродепутатът Мария Габриел, която е част от Комисията по земеделие в Европейския парламент. В разговор пред EconomyNews.bg тя обясни, че въпросът с евтината земеделска продукция не е само български. „Не е нормално 80% от месото да е внос от Бразилия, 60% от плодовите сокове да са внос от Латинска Америка при положение, че имаме Италия, Португалия, Гърция. Няма нищо притеснително, ако вносът е балансиран спрямо стимулите за родното производство. Категорично съм против срещу популистките мерки да забраним вноса. При засилване на граничния контрол и стимули за родното производство пазарът ще си уравновеси тенденциите”, посочи тя.
Най-новият министър на земеделие и храните Димитър Греков мобилизира МЗХ, БАБХ и МВР, за да следят какво влиза през българските граници, но призна, че това е временна мярка. Той провери и ситуацията по тържищата, където бяха установени нарушения на митническите тарифи и на финансовите документи на продукцията. Резултатът - нередовните продукти се изпариха, заедно с участниците в схемите, в очакване обстановката да се успокои, а ентусиазмът на министъра на затихне. Друг е въпросът защо българските плодове и зеленчуци нямат достъп до специализираните тържища, което впрочем министърът обеща да бъде поправено. На фона на масово погазване на правилата, екстравагантно звучи идеята (отново на министъра) да бъде определен задължителен процент на българска продукция, която да присъства в хранителните вериги.

Какво пише в европейските регламенти?
Трябва да се приложат европейските регламенти за организация на пазара с пресни плодове и зеленчуци. Има закон, който е написан по европейските регламенти, и това е именно Закон за организацията на пазара със земеделски продукти. От този закон са приложени обаче не повече от 10% и той си стои захвърлен в някой шкаф и нищо не се прилага, заяви в интервю за Агенция „Фокус” председателят на Националния съюз на градинарите в България Слави Трифонов. Според него, ако законът бъде приложен, ситуацията ще се промени само за три месеца.
Ето някои избрани моменти от европейските регламенти, записани и в българския закон. Например, има фиксирани стойности при внос, които се изчисляват по определена формула - за всеки продукт и за определени периоди.
ЕК определя за всеки работен ден и за всеки произход фиксирана стойност при вноса, равна на среднопретеглената стойност от представителните цени, посочени в член 136, минус фиксираната сума от 5 евро/100 kg и адвалорните мита.

Представителни цени, член 136
В строго определени периоди през пазарния ден за всеки продукт и за всеки произход държавите-членки съобщават на ЕК до 12 часа на обяд (брюкселско време) най-късно на следващия работен ден:
а) средните представителни цени на продуктите, внесени от трети страни и продавани на представителни пазари за вносни стоки
б) общите количества

Периоди (пример):
Домати: 1 октомври- 31 май и 1 юни - 30 септември
Краставици: 1 май - 31 октомври и 1 ноември - 30 април
Ябълки: 1 януари - 31 август и 1 септември - 31 декември

Средни представителни цени:
а) цените за продукти от клас I, при условие че количествата в този клас възлизат на поне 50 % от общите предлагани на пазара количества;
б) цените за продукти от клас I, плюс — ако продуктите в този клас са по-малко от 50 % от общите количества — цените, така както са установени за продукти от клас II за количества, позволяващи да се покрият 50 % от общите предлагани на пазара количества;
в) цените, така както са установени за продукти от клас II, ако липсват продукти от клас I.

Допълнителни вносни мита, когато:
а) вносът е направен на цена под равнището, което Общността е съобщила на Световната търговска организация („критична цена“);
б) обемът на вноса през някоя година превишава определено ниво („критичен обем“).
Критичният обем се определя въз основа на възможностите за достъп до пазара, определени като внос, като процент от съответното вътрешно потребление през предходните три години.

Управление на квотите за внос
Тарифните квоти се управляват по начин, който предотвратява дискриминация между засегнатите оператори чрез прилагане на един от следните методи или комбинация от тях, или чрез друг подходящ метод:
а) метод, основан на хронологичния ред на внасяне на заявленията (принципът „пръв пристигнал, пръв обслужен“);
б) метод на пропорционално разпределение на заявените количества след внасяне на заявленията (използване на „метода на едновременно разглеждане“);
в) метод, основан на отчитане на традиционни търговски модели (използване на „метода традиционни/новопристигнали“).
Когато е уместно, приетият метод на управление взема под внимание изискванията за доставки на пазара на Общността и необходимостта от запазване на равновесието на този пазар.

По-добрата организация при вноса на пресни плодове и зеленчуци в България ще реши само един от проблемите на българските производители. А те са недоволни и от ниските изкупни цени и по-малките субсидии, които получават в сравнение, например с румънските си колеги. Но ако за преодоляване на тези спънки пред конкурентноспособността на българските земеделци са нужни малко повече изчисления и умело боравене с пазарните инструменти, за прилагането на законите се изисква само воля.