Зеленчуци, който не яде!

Данаил Алеков
Ден преди Нова година е време за пазаруване. Като истински вегетарианец се насочвам към щанда за зеленчуци и плодове, после ще дойде ред на останалото. Атрактивни цени и атрактивни продукти от земеделска България. Забравете!
Щандът изглежда претъпкан с плодове, но вносни, като дори ябълките не са от България - една част от тях пристигат от Унгария, а сортът „Голдън Би” - от Холандия.
Цитрусовите плодове са примамливо намалени и логично интересът към тях е най-голям - мандарините, портокалите, грейпфрути и лимони, пристигнали от съседна Гърция и Турция.
По-екзотичните предложения като помело и суити също се радват на голям интерес - „китайския грейпфрут” освен на щанда с плодовете, има и пред касите за плащане.


На щанда със зеленчуците положението е още по-странно - по нищо не си личи, че се намираме в земеделска държава, която може да покрие нуждите на населението за чесъна или целината най-малко.
Да, ама не - целината е от Австрия, краставиците - от Италия, а пиперките и морковите от Турция. От една страна изглежда логично - зима е, оранжерийното производство у нас не е толкова развито, а турските продукти винаги са били на по-ниска цена (за сметка на качеството).
И докато се опитвам да приема ситуацията за нормална, веднага ми се набива на очи чесънът, който е дошъл от Китай.
От тук нататък няма какво да ме изненада - култивираните печурки, които растат из цяла България, „идват” от Унгария.
Единственият зеленчук, отглеждан масово у нас и за който с гордост може да кажем, че няма как да бъде изместен (поне за момента), е картофът. Макар че полският, австрийският и немски картоф дебне отвсякъде.
Разнообразието на щанда е нещо, което само може да радва крайният потребител- най-малкото защото цената пада.
Ако търсите българския вкус обаче е по-добре да се свържете директно с производителя, защото дори традиционни овошки като дюлята и синята слива са изместени от италиански или гръцки.

 
 Объркан съм. Като потребител, който иска да купува българското, не разбирам какво се случва с родните поля и оранжерии.
Още по-объркан съм заради някои данни, които ме караха да си мисля, че новото Елдорадо на България ще е земеделието, а сега се оказва, че не е така.
Разрових се и какво открих:
Ето план сметка на Държавен фонд "Земеделие" за субсидиране на земеделските производители:
- 2006 година: 138 млн.лв
- 2011 година: 1.13 млрд.лв
Увеличението е 8 пъти (основно заради идването на европейските земеделски субсидии и повече национално доплащане), както коментира икономистът Георги Ангелов. Едва ли има друг сектор, който може да се похвали с подобно увеличение на щедростта към него, допълва още анализаторът.
Вярно е, че основният пай отива при зърнопроизводителите, но от 2012 година се отделя за зеленчукопроизводители и животновъди.
Може и картината да не е толкова безнадеждна. Вероятно е истина, че повечето оранжерийни български производители работят за износ, тъй като в ЕС те продават продукцията на по-висока цена. Ако това е така, остана само да се мечтае за времето, когато пак ще се почувства българския вкус в плодовете и зеленчуците. А дотогава, моля купувайте от близки и далечни страни в съседния супермаркет.

 Снимка:"Изгубената България", Магазин за плодове и зеленчуци в София, 1950 г.