АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Хърватия отчита увеличение на броя на добитъка и на домашните птици през 2024 г., предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на данни на Хърватския статистически институт (DZS) към 1 ноември 2024 г. През миналата година в страната е имало 422 000 глави едър рогат добитък, което е с 1,7% повече спрямо предишната година, когато са били 415 000.


Продължилата месеци тенденция на забавяне на инфлацията беше прекъсната през октомври 2024 г., когато цените нараснаха с 2,2% на годишна база, последва повишение с 2,8% през ноември, 3,4% през декември и 4,0% през януари 2025 г.


Новият закон би трябвало да донесе по-високи пенсии за 1,23 милиона граждани. Средната пенсия в Хърватия сега е 642 евро, а целта на правителството е да я повиши до 800 до 2028 г. Процентът на корекция спрямо заплатите и инфлацията ще се променя по модела 85:15.


По-ниски от 1000 евро са МРЗ в България и в Унгария (707 евро), Латвия (740 евро), Румъния (814 евро), Словакия (816 евро), Чехия (826 евро), Естония (886 евро), Малта (961 евро), Гърция (968 евро) и Хърватия (970 евро).


Сиренето е удостоено с европейски етикет за качество PDO (Защитено наименование за произход), удостоверяващ автентичните производствени методи и традиции на сиренето.


В подготовката за тазгодишния туристически сезон Хърватия е провела силни промоционални кампании на най-големите търговски панаири в света, с особен акцент върху ключови пазари, където според „последните прогнози Хърватия продължава да бъде желана туристическа дестинация, предлагаща добро съотношение цена - качество“.


Представителите на Областна дирекция "Земеделие" информираха, че в област Разград към 1 януари 2024 година са регистрирани 234 пчелари с 40 139 семейства. Към 1 януари 2025 г. броят на пчеларите остава същият, а броя на пчелните семейства нараства с 2792 и става 42 923.


Българската асоциация за иновативно земеделие представи първата от поредица експертни препоръки в новата рубрика "БАИЗ съветва", която ще представя навременна информация за актуалните агрономически рискове и мерки на полето.


През четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същото тримесечие на предходната година най-голямото увеличение на почасовите разходи за труд за цялата икономика е регистрирано в Хърватия (+13,9 на сто), Полша (+13,8 на сто), Румъния (+13,1 на сто) и България (+13 на сто).


Продължилата месеци тенденция на забавяне на годишния ръст на цените беше прекъсната през октомври 2024 г. След увеличение от 2,2% тогава, 2,8% през ноември, 3,4% през декември и 4% през януари, годишната инфлация в Хърватия се върна към низходяща траектория през февруари.