Земеделието и туризмът с огромни данъчни преференции

Докато данъчно-осигурителното бреме в България остава високо за повечето компании, няколко отрасли и дейности ползват данъчни преференции за стотици милиони левове годишно, става ясно от първото по рода си изследване за данъчните разходи, направено от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Данъчните разходи са загубите за бюджета заради наличието на преференциално данъчно третиране. Докато в други страни тези разходи са включени в държавния бюджет и са достъпни за обществото, в България те не се изчисляват въобще. Този пропуск се опитва да запълни ИПИ.
Според събраните данни за някои от най-големите данъчни преференции, те струват на бюджета 360 милиона лева годишно. Това не е всичко, тъй като данните не са изчерпателни и не включват всички данъчни изключения. Оценката на ИПИ за общия размер на загубите от данъчни преференции е около 500 милиона лева годишно.
Най-големи загуби за бюджета има от земеделието (над 200 милиона лева от многобройни преференции във всички данъчни закони) и туризма (90 милиона лева заради тройно по-ниската ставка по ДДС). Използването на необлагаеми ваучери за храна вместо плащане на по-висока заплата е третият голям източник на загуби за бюджета (48 милиона лева). Други данъчни преференции са освобождаване от данък за държавно предприятие РВД и за инвестиции в общини с висока безработица, възстановяване на акцизи за БДЖ, данъчни преференции за ипотечни кредити за млади семейства, необлагане на капиталовите печалби от акции, търгувани на борсата и пр.
Данъчните преференции са вредни, тъй като те стимулират лобизма в данъчната политика, водят до неефективно разпределение на ресурсите в икономиката, увеличават данъчната тежест върху секторите, които нямат силно политическо лоби и намаляват потенциала на икономиката. Затова най-добре е да няма данъчни преференции, а да има по-ниско облагане за всички, изтъкват от ИПИ.
Ако се премахнат данъчните преференции, спестените половин милиард лева могат да се използват за намаление на осигуровките с цели 10 процентни пункта. Това би имало изключително позитивни ефекти върху икономиката, би облекчило значително данъкоплатците, би оставило повече средства във фирмите и домакинствата, би намалило стимулите за укриване на доходи и би довело до създаване на над 250 хиляди работни места. Във времена на рецесия, тази реформа е още по-належаща, подчертава от ИПИ.