Земеделието на ЕС през годините

Селското стопанство е в сърцето на политиките на ЕС от самото начало на проекта за европейска интеграция. Общата селскостопанска политика (ОСП) е претърпяла много промени през годините и винаги е била тема на оживени дискусии.
Европа след Втората световна война
След като Европа преживява острия недостиг на храна през Втората световна война, селското стопанство естествено стана една от първите политики, включени в Договора от Рим, подписан през 1957 година. То става основен стълб за развитието на ЕС.
Търсейки начини за избягване на бъдещ дефицит на хранителни продукти, държавите-членки се споразумяха по принципите: единството на пазара, преференции за общността, финансова солидарност и стабилност на доходите на земеделските производители. Тези принципи, заедно с определянето на минимални цени за продуктите, дават силен тласък на производителността на селското стопанство в ЕС през следващите години.
Общата селскостопанска политика през 60-те и 70-те
Политиката дава резултати. Недостигът на хранителни продукти остава в миналото, цените за потребителите са ниски, земеделските стопани получават добра цена за техните култури. ОСП обаче води до другата крайност: свръхпроизводство на мляко, масло и т.н. Освен това тази политика става все по-скъпа. Промените в аграрната политика, които се съдържат в т.нар. Mansholt план, водят до изчезването на дребните земеделски производители и развитието на по-големи и по-ефективни аграрни компании.
1980-те: свръхпроизводството
Отново реформи за селскостопанската политика продиктувани от необходимостта да се рационализират публичните разходи, да се избегне свръхпроизводство и да се гарантира "по-зелено" производство. Въвеждат се квоти за производството на млечни продукти през 1984 година. През 1988 година те биват последвани от въвеждането на общ таван за разходите за селско стопанство.
Периодът 1992-2008
През 1992 година бяха направени някои промени с т.нар. реформи на MacSharry с идеята земеделските производители да се фокусират повече върху търсенето на пазара, а не върху размера на субсидиите за отглеждане на една или друга култура. Целта на въвеждането на директно подпомагане бе да се гарантира справедливо ниво на доходите. Реформата бе насочена към намаляване на цените за крайните потребители и към конкурентност на европейските земеделски производители на световния пазар. Постави се също акцент върху екологично чистото земеделие.
През 1999 г. "Програма 2000" донесе голяма промяна в Общата селскостопанска политика, чрез въвеждане на ключовата цел "развитие на селските райони". Въведен бе таван на разходите за селско стопанство, за да се гарантира на данъкоплатците, че разходите по ОСП няма да излязат от контрол. През 2003 г. още една фундаментална реформа бе договоренa, така наречената "здравна картина" на ОСП. Тя предвижда субсидиите ще бъдат допълнително отделени от производството и свързани с околната среда, безопасността на храните и хуманното отношение към животните.
На снимката: Фермер във Финландия, 1967 година ©www.flickr.com/nationaalarchief
Източник: ЕП