Земеделският износ е 7-8 млрд.лв. годишно

Годините след присъединяването на България към ЕС са период на адаптация на българското земеделие към новите условия и изисквания на общия европейски пазар. За периода от 2007 г. насам се наблюдават съществени положителни изменения на някои основни икономически показатели за аграрния отрасъл - Брутна добавена стойност (БДС), производителност на труда, инвестиции. Членството в ЕС даде осезаем тласък на външната търговия с аграрни стоки.

През 2016 г. БДС от отрасъла, по текущи цени, бележи увеличение от 8,1% спрямо 2006 г., а при производителността на труда се отчита ръст от 26,8%. Това показва анализ на МЗХ за въздействието на членството на България в ЕС върху земеделието.

За същия период инвестициите (разходи за придобиване на дълготрайни материални активи) в сектора нарастват близо три пъти, а делът им в общите инвестиции в икономиката на страната достига 7,5% през 2016 г. при 2,6% за 2006 г.

През последните десет години се наблюдава тенденция на увеличение на българския аграрен износ, особено силно изразена след присъединяването на страната към ЕС. От малко над 2 млрд. лева през 2006 г., в периода 2013-2016 г. стойността на селскостопанския износ се движи вече между 7 и 8 млрд. лева. Нараства делът на селскостопанските стоки в общия износ на страната. През последните седем години този дял варира около 16 – 18%, при около 9 – 12% в периода 2000-2008 г.

Традиционно търговията с аграрни стоки формира положително външнотърговско салдо, което след присъединяването на България към ЕС отбелязва тенденция на устойчив ръст – от около 300 млн. лв. за 2006 г. до над 2,3 млрд. лв. през 2016 г. Наблюдава се постепенно пренасочване на търговските потоци към държавите от ЕС за сметка на други партньори - през последните години ЕС формира около 74 - 75% от аграрния стокообмен на страната.

Фактори за тези положителни резултати са протичащите интензивни процеси на преструктуриране, окрупняване и модернизация на производствените структури, които водят до повишаване на конкурентоспособността на сектора. Налице е тенденция за трайно намаляване на броя на стопанствата, основно за сметка на дребни, непазарни структури, които произвеждат за собствени нужди. За периода 2003-2013 г. броят на стопанствата намалява над 3 пъти – от 665,5 хиляди през 2003 г. до 254,4 хиляди през 2013 г.

Същевременно се наблюдава концентриране на земята в по-големите стопанства - през 2013 г. тези с размер над 50 ха стопанисват над 85% от използваната земеделска площ (ИЗП). Средният размер на ИЗП в едно стопанство нараства от 4,4 ха през 2003 г. до 15,2 ха през 2013 г.

Делът на необработваната земя от общата площ със селскостопанско предназначение намалява от 4,9% през 2007 г. на 1,7% през 2016 г., като едновременно с това се отчита почти трикратно намаление на размера й за същия период.

В животновъдството също е налице намаление на броя на стопанствата, основно за сметка на по-малките. За периода 2007-2016 г. общият брой стопанства в говедовъдството бележи спад със 72,2%, в овцевъдството – със 78,7%, в козевъэдството – с 87,9%, в свиневъдството – с над 16 пъти.

Паралелно се осъществява окрупняване на фермите и увеличаване на броя на отглежданите животни в тях. Нараства средният брой животни в стопанствата – за периода 2007-2016 г. при кравите - от 2,8 на 10 животни; при биволите – от 8,1 на 30,8 животни; при овцете-майки – от 8,3 на 35,2 животни; при козите-майки – от 2,7 на 10,8 животни и при свинете – от 4,9 на 56 животни.

В резултат на по-доброто насочване на подпомагането през 2015 г. и 2016 г. се наблюдават процеси на стабилизиране на уязвимите и чувствителни сектори – Плодове, Зеленчуци и Животновъдство. През 2016 г. се наблюдава ръст на годишна база на общия брой животни при основните категории, най-съществено при биволите – с 13,2%, при месодайните крави – с 12,4%, при овцете – с 2,1% и при говедата – с 1,4%. Реколтираните площи с овощни видове са с 4,3% повече спрямо 2015 г. Най-голямо увеличение се отчита при бадемите – 72%, орехите – 24%, малините - 20%, черешите – 5%, кайсиите и зарзалите - около 3%, прасковите и нектарините – също около 3%. Значителен напредък през 2016 г. се отбелязва в сектор „Зеленчуци“ - площите, използвани в земеделските стопанства за зеленчукопроизводство показват ръст от 30% спрямо предходната година. На годишна база е налице увеличение на произведената продукция от зеле със 78%, кромид лук – 67%, дини и пъпеши – с 52%, краставици и корнишони – с 32%, домати - с 16,2%.

Вследствие от предоставяната подкрепа по Националната програмата за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г. от началото на нейното прилагане до края на м. юни 2017 г. са създадени 1 598 ха нови лозя и са подобрени техниките на управление на 1 912 ха лозови насаждения.

В зърнопроизводството и производството на маслодайни култури е постигната висока степен на модернизация и окрупняване на стопанствата. Тези производства отбелязват стабилно развитие и растеж, задоволяват изцяло потребностите на страната и заемат важна част от износа.

За 2016 г. общата финансова подкрепа за отрасъл „Земеделие“ възлиза на 2,319 млрд. лева1, в т. ч. 1,791 млрд. лева от европейските фондове (77%) и 0,528 млрд. лева от националния бюджет .

Най-съществен дял от цялата финансова помощ заемат директните плащания (в т. ч. обвързаната подкрепа) – 1,509 млрд. лв. или 65% от цялостната подкрепа. Изплатеният финансов ресурс по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е в размер на 263 млн. лв. и представлява 11% от общата подкрепа.

Под формата на данъчни облекчения са усвоени малко над 120 млн. лв. общо по схемите за отстъпка от стойността на акциза върху газьола и преотстъпване на корпоративен данък за инвестиционни цели.

Общият финансов ресурс (европейски и национални средства), насочен към растениевъдния сектор, възлиза на близо 1,788 млрд. лв. (81% от всички средства).

За 2016 г. плащанията в подкрепа на животновъдите в страната са в размер общо на 410,9 млн. лева. Близо половината от тези средства са предоставени по обвързаната подкрепа и преходната национална помощ (200,6 млн. лева). Под формата на държавна помощ са изплатени 81 млн. лева или 20% от всички средства за сектора, а по ПРСР - 40,8 млн. лева (10% от общо изплатените средства).

Повече от доклада на МЗХ може да се види тук.